Амеран не можа да се сдържи — не искаше да слуша още лъжи. Пристъпи напред от сянката до леглото.
— Каза ми, че Грей не ме обича. Каза още, че е сгоден за друга жена. — Тя се приближи към него. — Каза ми, че той повече не желае да вижда лицето ми — дори и за миг! Така ли се говори на жена, която мислиш за вещица? — Поклати глава. — Не мисля така, Гидиън Хорн.
Гидиън протегна ръка към нея, но Амеран отскочи назад, за да я избегне.
— Бях отчаян човек — продължи той. — Бях готов да кажа всичко, за да защитя мъжа, пред когото се бях клел в лоялност и братство. Сега разбирам, че ненужно съм наранил и двама ви и моля за прошка.
Амеран обърна глава — не искаше да вижда повече подлите му очи. Можеше само да се надява, че Грей ще разбере, че Гидиън е заплаха и за двамата!
Гидиън се обърна към Грей още веднъж. Думите му бяха така смирени, както и изражението му.
— Кълна се, че говоря истината. Направих това не от злоба, а от любов.
Амеран усети, че Грей започваше да омеква, но не можеше да направи нищо.
— Как е възможно да не разбереш колко сериозни са лъжите ти? Фактът, че са казани с добро намерение, не намалява с нищо удара им.
Гидиън сгърчи лице в смирена усмивка.
— Постъпи с мен както смяташ за добре.
Продължителна, тревожна въздишка напусна устните на Грей. Закрачи напред-назад по стаята, измъчван от нерешителност и напразни опити да намери изход от вътрешния конфликт.
Амеран погледна единия мъж, после другия. Сега знаеше, че Гидиън бе много по-опасен, отколкото си бе мислила. Ако не беше жертва на жестокостта му, самата тя би се разколебала от умелите му лъжи. Хвърли поглед към Грей. Твърдият контур на челюстите му бе започнал да се отпуска и в очите му вече не се четеше гняв, а само умора от необходимостта да се изправи срещу стария си приятел. Бе допуснал да бъде отново измамен от фалшивите клетви на Гидиън в лоялност и преданост. Стана точно така, както се бе страхувала, че ще стане. Гидиън бе спечелил.
В следващия миг Гидиън посегна и взе камата от бюрото на Грей.
Амеран замря. Нима ще убие Грей? Но после осъзна, че страхът й не бе основателен. Гидиън бе може би по-умен, отколкото тя си беше мислила.
Гидиън тържествено поднесе ножа с две ръце на Грей, като че ли двамата бяха участници в някаква величествена церемония.
— Ако допускаш, че намеренията ми не са били така благородни, както ти ги описах, моля те да сложиш край на страданията ми тук и в този миг. Не мога да понеса да ме гледаш със срам и отврата.
Грей взе ножа от ръцете му и го върна на мястото му.
— Не мога да забия този нож в теб, както ти не би могъл да го забиеш в мен.
Погледна към Амеран.
Тя кимна и се усмихна. Не би могъл да направи нищо друго. Този път Гидиън бе избегнал деня за даване на сметка, но тя знаеше, че Грей никога няма да забрави стореното от него. Той може да прости, но няма да забрави. Колкото до себе си, тя нямаше да направи нито едното, нито другото.
— Няма да ме лъжеш повече. — Грей не зададе въпрос — той просто констатира един факт.
Гидиън стисна ръката на Грей.
— Никога повече няма да предизвикам гнева ти. Кълна се. — Обърна се към Амеран и се отпусна на едно коляно пред нея. — Имаш право да ме мразиш — причиних ти голямо зло. Не смея да моля за прошка, но те моля да ми дадеш възможност да се оправдая пред теб. — Амеран знаеше, че той вижда ясно недоверието в очите й — точно както тя виждаше лъжата в неговите. — Разреши ми да спечеля твоето доверие — настояваше той.
Амеран стоеше с гордо вдигната глава и го гледаше, без да мига. Едва ли някога ще има по-ужасяващ враг от Гидиън под маската на приятел.
— Както искаш — каза тя тихо.
Гидиън целуна ръката й.
— Няма да съжаляваш за милостта, с която ме даряваш сега и която не заслужавам. Ще ти докажа, че не съм ужасното чудовище, което срещна на брега онази студена сутрин преди три години. — Изправи се бавно и хвана и двете й ръце. — Ще докажа, че съм достоен за теб, дори и за това да е нужен остатъкът от дните ми.
Грей се усмихваше с облекчение.
Амеран наведе очи — знаеше, че още в този момент Гидиън кроеше планове, които можеха да донесат само унищожение и отчаяние. Ако Грей бе видял онзи Гидиън, когото бе видяла тя, едва ли щеше да му прости толкова бързо.