— Какво става в Уайтхол? — запита Грей, докато наливаше три чаши порто. — Има ли нещо ново?
— Кралят отново се разболя — каза Гидиън между две глътки. — Все още си въобразява, че е млад мъж, и прекара по-миналата сутрин в игра на тенис, следобед отиде на лов със соколи, а късно същия ден — на плуване в Темза. Един от телохранителите му е трябвало да го извади от водата. Бил не на себе си, тресяло го и припаднал.
— Лекарите сигурни ли са, че тази болест е резултат само от преумора?
Амеран усети нотка на съмнение в гласа на Грей. Гидиън се разсмя.
— Кралят е решен да остане верен на репутацията си.
Лицето на Грей изразяваше безпокойство.
— Не бъди толкова сериозен, приятелю — няколко дни почивка и кралят отново ще прескача стените на Сейнт Джеймс за още една среща с дъщерята или съпругата на някой благородник.
Амеран седна на стола пред масата на Грей с чашата порто в ръка, от която обаче не отпиваше. Усещаше злобните погледи, които й хвърляше Гидиън всеки път, щом Грей обърне глава или гръб към него, долавяше отрицателните излъчвания от злите мисли, които се криеха в подлия му, жесток мозък.
— Надявам се, че пътешествието до Уелс е минало гладко — каза Грей.
Гидиън протегна крака и постави обутите си в черни ботуши стъпала на сандъка с дрехи, изпратен от краля на Амеран.
— Дукът на Монмаут не тръгна без възражения. Кралят се опита да го успокои, като изпрати Йоркския дук до Шотландия, но на всички бе ясно, че това е само маневра. Той скоро ще извика брат си обратно в Англия, а ще остави бедния Джейми да гние в Уелс. — Гидиън сви рамене. — Разбира се, за тебе е добре Йоркският дук да остане в Шотландия. Докато той е там, постът кралски командир на флотата ще ти бъде сигурен.
— Това не е пост по мой избор, Гидиън. Знаеш го толкова добре, колкото и аз.
Гидиън поздрави Грей с вдигната чаша.
— Да, приятелю мой, но ти знаеш също така добре, колкото и аз, че си много по-достоен от него за този пост. — Гидиън смъкна краката си на пода. — А сега кажи ми къде е госпожицата, изпратена от Луи да настрои Чарлз срещу холандците? — Намигна демонстративно. — Бих искал да преценя за себе си дали заслужава заради нея да се води още една война.
Грей не откликна на хумора му.
— Няма такъв подарък.
Амеран мълчеше. Не желаеше да разменя любезности с Гидиън. Достатъчно трудно й бе да стои в една стая с него. Гидиън присви очи.
— Няма подарък? Защо тогава бе изпратен във Франция? Или поводът е още една тайна между теб и краля?
Амеран долови ясно горчивината в тона му. Питаше се дали и Грей я бе усетил. Достатъчен й бе само един поглед към лицето му, за да отговори положително на този въпрос. Но той не каза нищо.
Гидиън погледна Амеран, върна погледа си отново на Грей и се изсмя.
— Постът ти няма да бъде толкова сигурен, колкото ти си мислиш, лорд-адмирале, ако имаш намерение да задържиш за себе си кралския дар за сключване на мир.
— Няма такова нещо. — Гласът на Грей бе подчертано твърд.
Гидиън потъна в размисъл и бледите му вежди се събраха над носа му.
— Кралят те е изпратил за Амеран. Ясно е, че е така. Вашата среща след три години не е била случайна: кралят те е изпратил да я доведеш в Англия. Но защо?
— Не е моя работа да разисквам заповедите, които получавам. — Погледна Амеран и лицето му се смекчи. — Но съм благодарен, какъвто и да е поводът за тази заповед.
Студената резервираност на Амеран се стопи под изпълнения с обич поглед на Грей. Знаеше, че Гидиън не бе останал доволен от получените отговори. Изглежда, Грей рядко е имал тайни от приятеля си.
Гидиън бързо се изправи.
— Да, така е — поводът е без значение. Съдбата явно е решила вие двамата да се намерите отново и нищо друго няма значение.
Грей стисна ръката на Амеран и каза твърдо:
— Прав си — нищо друго няма значение. И да му мисли всеки, който се осмели някога да застане между нас.
Амеран внимателно наблюдаваше Гидиън, но той не позволи с нищо да се разбере дали бе възприел това предупреждение като насочено директно към него.
— Никой няма и да посмее да опита — каза той, като пристъпи към Амеран. — Не очаквам да ми бъде простено за болката и страданието, които ви причиних. Сега ме мразите и имате причина за това, но един ден ще ме приемете като достоен за доверие приятел. Готов съм да рискувам живота си за Грей и ще направя същото и за вас, милейди. Ще се моля за такава възможност. — Поклони се ниско и вдигна ръката й към устните си. — Сега тръгвам към брега, за да подготвя пристигането ви в двореца. На пристанището ще ви чака карета. — Обърна се към Грей. — Ще те видя в Уайтхол преди смрачаване.
Амеран избърса ръката си в подгъва на роклята си.