Гидиън за глупачка ли я мисли? Не разбира ли, че театралните му напъни са напълно прозрачни за нея? Как гладко само говори за чест, доверие и лоялност — точно тези добродетели, които — тя бе сигурна в това — му липсваха!
Молеше се Грей да не се е подвел от гладките му речи.
Той се наведе и я целуна по бузата.
— Няма причина да смръщваш чело. Няма защо да се страхуваме от Гидиън. Той не смее да тръгне срещу мен. Последствията ще бъдат прекалено сериозни за него, ако се опита.
— Не му повярва, когато каза, че те бил закрилял от клетва на вещица, нали? — Грей не отговори веднага на въпроса й и тя разбра, че е станало точно това, от което се страхуваше най-много. — Грей, не му повярва, нали? — повтори тя въпроса си.
— Приемам, че това, което той казва, е възможно — отговори Грей замислено. — Ако намеренията му не са били такива, каквито той твърди, аз много скоро ще науча истината.
— Нямам му доверие. Обещай ми, че ще внимаваш с него. Той не е човекът, който се представя пред теб.
Грей се опита да разсее страховете й с целувки и ласки.
— Ако си бях помислил само за миг, че възнамерява отново да ти причини болка, той никога не би напуснал този кораб жив.
Топлата прегръдка на Грей не можа да успокои тръпките, които обхванаха тялото й. Думите на Гидиън се точеха като мед от устата му, но езикът му бе език на усойница. И ухапването му ще бъде смъртоносно, мислеше си тя силно разтревожена.
Грей я притисна към себе си.
— Амеран, ще видиш, че Гидиън няма да ни причини нищо лошо. Обзалагам се, че един ден ще започнеш да го смяташ за много очарователен човек.
Амеран поклати глава.
— Това никога няма да стане.
Очите им се срещнаха.
— Действията му бяха погрешни — не споря за това. Но е възможно — като всеки истински добър моряк — да е оставял на първо място интересите на екипажа и неговия командир.
— Така казва той — промълви тя.
— Той ще си плати, ако открия, че не е така.
Амеран не каза нищо. Грей грешеше. Гидиън бе опасен лъжец.
За момент престана да мисли за Гидиън и се запита как до ще я посрещне кралят. Дали щеше да види Сибил Чандлър в нея? Дали ще види вещица, която сипе проклятие след проклятие върху него? Защо бе реагирал на молбите й за помощ? Слава Богу, че бе реагирал. Би могла да мине през живота си и стигне до гроба, без да научи защо Грей я бе изоставил преди три години.
Амеран напрегне очи и се взря в мъглата, която покриваше бреговата ивица.
— Погледни само каква мъгла се спусна върху водата.
— По-голяма част от нея не е мъгла, а сажди — обясни Грей. — Производителите на сапун, на бои, на бира използват въглища от Нюкасъл — продължи той тъжно. — Правителството не може да ограничи използването на въглища заради огромните приходи, които получават от износа им.
„Феър Уиндс“ преряза мъглата и погледът им обхвана по-голяма част от пристанището. Градът край Темза се очертаваше все по-ясно сред гъстите млечни валма на мъглата. Със своите кули и заострени върхове, които сякаш пробиваха небето, Лондон създаваше впечатление на романтичен, приказен град.
Амеран се усмихна. Най-сетне се връщаше вкъщи, в една страна, в която още не бе стъпвала.
Край тях минаваха и в двете посоки лодки и шлепове, големи и малки; пътниците махаха с ръце и подвикваха на екипажа на „Феър Уиндс“, властелина на моретата. Капитанът на кораба бе поздравяван като герой, който се връща след победна битка в страната си.
Грей посочи напред към огромен дървен мост, под чиито оръдейни кули и куполи щяха скоро да минат.
— Върхът на портата на моста в миналото е бил украсяван с главите на предатели, набити на кол, като предупреждение към всеки заговорник, който посмее да влезе в града.
— Не мога да измисля по-добър начин да се задържи всеки, който е достатъчно глупав, за да се отдава на мисли и опити за предателство. — Амеран се вгледа по-отблизо в моста в момента, в който корабът се плъзна под него.
— Това е единственият мост в целия град. Преди години имаше предложение да се построи още един, който да свързва Уестминстър и Ламбет, но кралят се противопостави на този план.
— Защо?
Грей се засмя.
— Защото Градският съвет го подкупи със сто хиляди фунта стерлинги. Лондон процъфтява благодарение на Темза и на градските съветници не им се иска да делят с когото и да било приходите си. Повече от една трета от търговията в Англия минава през това пристанище.
— Ако е така, ще кажа, че парите на съветниците са били добре похарчени.
— Така е — съгласи се Грей. Посочи към паметник, заобиколен със скеле, върху което дузина мъже дялаха камъка. — Тази статуя е в чест на крал Чарлз — основателя на новия град след чумата и пожара. Кралят е с протегнати напред ръце, като че ли закриля града от други бедствия и катастрофи.