Амеран замълча. Колкото и да се мъчеше Грей да я убеди в противното, знаеше, че майка й е виновна за трагедиите, които бяха сполетели този град.
— Реката е не само вход към града — продължи Грей сухо. — Тя е и мястото, в което всеки кораб в това пристанище изхвърля отпадъците и боклуците си — както и всяка къща или работилница в близост до нея.
Амеран неволно се сви. Още мръсотия. Още епидемии и смъртоносни болести… Питаше се дали жаждата на майка й за отмъщение още не е утихнала — възможно ли бе да управлява злите сили и от отвъдния свят, възможно ли бе да причинява нови нещастия и след смъртта си?
На пристанището бяха вързани още няколко кораба с размера на „Феър Уиндс“. Екипажите им разтоварваха стоки, които, както обясни Грей, ще бъдат съхранявани в някои от многобройните складове от двете страни на Пристанището.
Грей се наведе над нея и я целуна по бузата.
— Това, което виждаш сега, отговаря ли на представата ти за Лондонското пристанище?
— Все още не мога да повярвам, че действително преживявам всичко това — въздъхна тя.
— Уверявам те, че всичко, което ти се случва в този момент, е много, много истинско. С нощите, през които си търсила подслон и закрила от убийци в студени, влажни пещери, е свършено. Никога повече няма да бъдеш преследвана от негодници като Каронския херцог и кръвожадните му убийци.
Амеран притисна буза до гърдите му.
— Не мислех за късмета да избягам от стария си, трагичен живот. Най-голямото ми щастие е, че те намерих. Обещай ми, че винаги ще ме обичаш така, както ме обичаш сега.
Грей поклати глава.
— Не мога да ти обещая това — заяви той с хитра усмивка. — Вчера например мислех, че те обичам толкова много, колкото сърцето ми може да позволи, а тази сутрин установих, че те обичам още повече. Не мога да давам обещания, които знам, че няма да мога да спазя. — Той запечата клетвата си със сладка целувка. — Хайде, Амеран Мишол, дъщеря на краля на Англия. Родината ти те очаква.
„Феър Уиндс“ пусна котва и капитанът разясни на хората си какво да правят в негово отсъствие. После двамата слязоха на пристанището ръка за ръка.
Отначало я беше страх. А ако някой забележи силната прилика с майка й отпреди двадесетина и повече години и закрещи да обесят вещицата веднага?
Но никой не отправи към нея каквито и да било обвинения и тя скоро можа да се отпусне и да се наслади на гледките и звуците в тази част на голямата река.
Амеран си пое дълбоко дъх и усети соления вкус на въздуха. Обичаше мириса на морето, дори и когато към него се прибавяха някоя и друга неприятна миризма. Нищо не може да хвърли петно върху щастието й, най-малко миризмата на развалена риба или на загниващи зеленчуци, или на другите боклуци, които се носеха по реката. Въздухът сладко миришеше на свобода — нейната свобода! — и нямаше по-прекрасна миризма за човек, потискан така дълго от жестокостта и омразата. Благодарение на мъжа, който бе предал и изоставил майка й преди години, на нея й бе дарена надежда за нов живот — живот без страх. Но тя бе благодарна на английския монарх преди всичко за това, че й върна мъжа, когото обичаше.
Дребни улични продавачи хвалеха стоките си с високи, монотонни гласове. Беззъби старици предлагаха подноси с пушена херинга. Рибари продаваха разнообразния си дневен улов. Търговци на сергии по протежение на реката предлагаха ориенталски коприни, цейлонски чай, захарна тръстика от ямайските острови. Босоноги и опърпани деца тичаха напред-назад през тълпите от хора и просеха дребни монети.
Гидиън удържа думата си — на пристанището ги очакваше карета. Амеран с облекчение разбра, че той няма да бъде с тях. Разположиха се сред плюша и кадифето на каретата, и копитата на четирите черни жребеца зачаткаха ритмично по каменната настилка.
— Отиваме в Уайтхол — обясни й Грей, когато тя се сгуши до него. — Ще те разведа из града по-късно. Кралят настоява веднага да те заведа при него.
Светналата в очите й усмивка започна да избледнява. Ако кралят наистина живее така, както се говори, той без съмнение има множество незаконни деца. Защо точно нейната съдба ще има някакво значение за него и защо бе изпратил лично главнокомандуващия на своята кралска флота да му я доведе?
Едва когато гласът на Грей заглъхна насред изречението, Амеран разбра, че се бе вглъбила прекомерно много в невеселите си мисли.
— Съжалявам. Свят ми се завива от толкова много нови впечатления — мислите ми са разбъркани безразборно в главата.