— Покоите на краля са пред нас.
Стъпките й станаха по-бавни и по-малки. Нужен й бе все повече и повече кураж. Не беше от особено голямо значение, че само след броени мигове ще се изправи пред мъжа, който я бе заченал. Много по-застрашително бе, че ще се изправи пред крал. Този крал я бе спасил от смърт. За причината можеше само да прави предположения.
Грей като че ли усети напрежението й.
— Кралят не е някакво отвратително създание — каза й той с успокоителен тон. — Сама ще видиш, че е много приятен човек. Англия може да е имала и много по-умни владетели, но никога не е имала за владетел такъв очарователен мъж.
Амеран се опита да насочи мислите си към разказите на Грей за други монарси с кисели лица и пълни дами, отрупани с бижута, но не можа да откъсне за дълго мислите си от мъжа, с когото щеше да се срещне след малко. Може би най-сетне се е уморил от проклятията на майка й и я бе извикал тук, за да сложи веднъж завинаги край на всичко…
Пред масивна врата с издълбани лаврови листа стояха двама телохранители с кръстосани мечове. Мечовете им се разделиха и единият от тях отвори вратата, за да разкрие още дузина други стражи, които стояха неподвижно.
— Готова ли си? — запита Грей.
Амеран кимна неохотно. Събра всичките си сили и кураж. Дължеше благодарност на краля. Когато изплати този дълг, ще може да продължи своя живот, живот, изпълнен с любов и надежда — живот, споделен с Грей.
7
Амеран не бе сигурна дали краката й няма да се подгънат под нея всеки миг — изобщо не ги чувствуваше. С мъка пристъпваше напред.
Грей я погледна и се усмихна.
— Не се плаши. Аз ще бъда до теб.
Думите му й вдъхнаха кураж да продължи. Докато той бе до нея, нямаше причина да се страхува от когото и да било.
В центъра на стаята имаше голямо легло с дъбови корнизи и балдахин. Драперии от кадифе, вързани със златни ширити, се спускаха надолу от балдахина. Върху леглото имаше повече кучета, отколкото можеше да преброи. Те бяха с различни форми и размери, но еднакво оцветени в черно и бяло и с дълги копринени уши. Някои от тях спяха, други лаеха на малките си, трети играеха и тичаха по леглото, като хапеха и лаеха всяка ръка или възглавница, която попаднеше на пътя им.
Около леглото се въртяха мъже, облечени в бяло, които клатеха умно глави и мърмореха с приглушени гласове.
Висок, енергичен глас внезапно разби меланхоличната атмосфера.
— По дяволите!
Амеран подскочи.
Грей я потупа успокоително по ръката и с усмивка я подтикна нежно да се приближи към леглото.
От там се понесе дрезгава кашлица, която бе последвана от още заглушени мърморения от страна на хората в бяло.
Кучетата скочиха от леглото, но ласкавите думи от страна на господаря им ги върнаха обратно върху него.
— До гуша ми дойде от вашите мушкания и отвратителни ръчкания! Аз съм крал! Не съм бик, за да ме предизвиквате! Гади ми се от вашите вонещи еликсири и мазила, които могат да убият и здрав човек! Край със средствата ви за повръщане! Никакви клизми с пургативи! Никакъв алкохол, дестилиран от човешки черепи! Няма повече да търпя горещи железа по главата си! Чувате ли ме? — ревеше той.
Настъпи гробна тишина.
— По дяволите! Подлудяващото ви поведение ме убеди за пореден път, че аз съм единственият нормален човек в общество от лунатици! Имате ли да кажете нещо за ваше оправдание?
— Но Ваше величество… — започна боязливо един от тях.
Погледът на краля бе свирепо предизвикателен.
— И ако се опитате да ми пускате кръв още веднъж, ще прережа гърлата на всички ви!
Започна отново да кашля.
— Вие не сте добре, Ваше величество — се понесе друг плах глас. — Трябва да ни се доверите — ние знаем кое е най-доброто за вас.
— Кое е най-доброто за мен?! — отприщи се нов рев откъм леглото. — Ха! Само аз мога да реша това! Хиляди дяволи! Онези, които искаха да ме убият, не са ми причинявали толкова агония и болка. — Размаха ръце срещу тях като крила на вятърни мелници. — Вън! Веднага! Махайте се, преди да съм ви хвърлил всички до един в Тауър! Вън! — гърмеше той. — Вън! Вън! Вън!
Ятото лекари бързо се разпръсна.
— Няма опасност Англия да остане без владетел от тази точно треска — разсмя се тихо Грей.
Амеран не можа да се сдържи да не се усмихне леко. Мъжът, който седеше в леглото, изглеждаше много малко като крал с гъстата си и тъмна рошава коса и нощница с петна от вечерята предната нощ. Но дори и в този вид не бе неприятен на вид с мургавия си тен и волева брадичка.
Едва тогава Амеран забеляза жената, която седеше на покрит с кадифе стол в сянката на големия шкаф. Косата й бе издърпана назад и откриваше пълно лице със студени черти. С едната си ръка държеше библията, а с другата — броеница. Питаше се коя може да е тя, когато кралят насочи гнева си срещу нея.