— И ти, Катрин — ревеше той. — Стигат ми сълзите и молитвите ти за днес. Не съм на смъртно легло — независимо от желанията на враговете ми.
— Кралицата? — прошепна Амеран.
Грей кимна.
— Твърда както винаги. — Поклони се учтиво, когато кралицата мина край тях.
Тя не каза нито дума, но стоманените й, студени очи пронизаха Амеран.
— Приближи се, лорд Карлайл. Развесели ме — извика кралят и ги повика с ръка. Амеран вървеше няколко стъпки след Грей. — Сигурен съм, че оплакваните на погребението ми ще бъдат по-весели от тези, които се грижат сега за здравето ми. — Седна в леглото. Усмивката му изчезна. — Знаех, че мога да разчитам на теб: както виждам, изпълнил си успешно заповедта ми.
Грей кимна тържествено и кралят насочи вниманието си към Амеран.
Тя се поклони, вдигна глава и очите й срещнаха втренчения му поглед.
— Как се казва?
— Амеран Мишол, Ваше величество.
Кралят задържа за миг дъх и поклати глава, като че ли не можеше да повярва на очите си.
— Няма съмнение — каза той след дълга пауза. — Тя е дъщеря на Сибил Чандлър: коса, черна като гарваново крило и очи, които могат да поставят и крал на колене.
Амеран сведе очи под погледа му и дългите й тъмни мигли хвърлиха сянка на бузите й. Ако бе видял майка й в по-късни години, спомените му за Сибил Чандлър щяха да бъдат други…
— Къде я откри? — запита той Грей.
— В една пещера, Ваше величество. — Грей пристъпи напред. — Селяните се бяха опитали да я изгорят жива и бяха подпалили къщата й.
Кралят въздъхна тежко и се отпусна назад върху възглавниците.
— Излиза, че тя практикува злите магии на майка си, така ли?
Амеран повече не можа да издържи този разговор. Нямаше да разреши да се говори за нея в нейно присъствие по този начин.
— Не, Ваше величество. Аз не вървя по стъпките на майка си. — Пристъпи напред. Нямаше да се свива пред когото и да било!
— Тя не е магьосница, Ваше величество. — Грей я хвана за ръка. — Душата й е чиста. В сърцето й няма зло. Аз свидетелствам за това.
Бегла усмивка раздвижи устните на краля.
— Говориш така, като че ли я познаваш добре.
— Така е. Срещнахме се преди три години, когато бях във Франция. Бяхме разделени поради причини, независещи от нас. — Ръката му легна закрилящо върху раменете й. — Ако не беше вашата заповед, щях да я загубя завинаги.
— В такъв случай знаеш, че тя не е подарък от френския крал? — Отпусна се изцяло върху планината атлаз зад себе си.
Грей кимна.
— Знам, Ваше величество, и съм много облекчен.
Кралят се вгледа в кръста със скъпоценни камъни, който висеше на врата на Амеран.
— Съмнявам се дали добрата дукеса на Мороу ще посрещне с радост щастието ти. — Грей остана сериозен. — В двореца е достатъчно присъствието на една от шпионките на Луи — обяви смръщено кралят. — Не мисля, че бих могъл да изтърпя още една в леглото си.
Амеран разбра, че има предвид французойката Луиза дьо Керуел, довереница на любимата си сестра, Минет, любимка на Луи. Когато тя умряла при доста странни обстоятелства, вероятно убита от ревнивия си съпруг, Луи изпратил Луиза в Англия да утешава Чарлз. Според Грей Луиза дошла със задачата да информира Краля-Слънце за положението в английския дворец и държава срещу добро заплащане. Луиза обаче не знаеше, че Чарлз я използваше да предава на Луи само информацията, която той преднамерено й подаваше.
Втренченият поглед на краля бе пронизващ и директен.
— Получаваш убежището, което искаше.
Амеран се поклони.
— Благодаря ви коленопреклонно, Ваше величество.
— Какво още искаш от мен? — продължи кралят, все още вторачен в нея.
— Нищо, Ваше величество.
Кралят се изсмя.
— Глупости! Всеки иска нещо от краля. Заради това съм тук: да изпълнявам всички желания. — Погледна я с подозрение в очите. — Ще направя няколко предположения: смяташ, че заслужаваш титла или къща в провинцията, или месечна издръжка — или трите заедно! Е, какво точно искаш? Какво искаш като моя, изгубена от дълго време дъщеря?
Грей отвори уста да протестира, но Амеран застана пред него.
— Не искам нищо, Ваше величество. Абсолютно нищо.
Кралят скръсти ръце на гърдите си.
— Добре. В такъв случай няма да бъдеш разочарована. — Смръщеното му лице бавно започна да се отпуска. — Надявам се, че не си се надявала глупаво да те призная за своя дъщеря. Вече съм обвинен, че съм баща на всички незаконни деца в тази страна, и освен това от мен се очаква да ги издържам!