Амеран се осмели да се приближи с още една стъпка към леглото му. Кралят бе разстроен човек, а не чудовище, както тя си го бе представяла. Нямаше илюзии по отношение на причината, поради която я бе повикал, а и той нямаше претенции да я убеди в противното. Ако само можеше да му каже наистина нещо, което да облекчи разтревожената му душа…
Той преодоля кашлицата си и очите му потърсиха нейните.
— Дойде в двореца да нанесеш последния удар? Тук си като последния отмъстител на майка си?
Амеран почти го съжали.
— Не, не, Ваше величество, не съм дошла тук за това. Кълна се, че не съм дошла със злоба и лоши намерения в сърцето. — Гласът й бе изпълнен със съчувствие. — Мама е мъртва и омразата й умря с нея — аз нямам нищо общо с това.
Но как е възможно да не ме мразиш? Омразата ти към мен би била съвсем логична.
Амеран върна кученцето на майка му, която спеше в нозете на краля.
— Как бих могла да ви мразя, Ваше величество, когато вие ме спасихте от сигурна смърт? — Потрепери при мисълта за смъртта, която я чакаше от ръцете на злобния херцог и хората му, и придърпа шала около раменете си. — Уверявам ви, Ваше величество, че няма защо да се страхувате от мен. Нямам никакво желание да създавам допълнителен хаос и затруднения за вас. Не искам нищо от вас. Предлагам ви искрените си пожелания за бързо оздравяване.
Обърна се да си тръгне, но с особена усмивка на лицето кралят вдигна ръка и й заповяда да остане.
— Ти си наистина много странна. Напомняш ми малко за любимата ми сее… — Сравнението, което се канеше да направи, бе удавено в друг пристъп на кашлица. — Няма защо да бързаш да напускаш Уайтхол — каза той, когато дойде на себе си. — Присъствието ти тук ще внесе освежителна струя сред безличните придворни дами на кралицата. — Смигна на Грей. — Някакви възражения, командир?
Грей се засмя.
— Никакви, Ваше величество. — Прегърна Амеран през кръста.
Тя се отпусна за миг в обятията му и отново си помисли, че едва ли някъде другаде има по-щастлива жена от нея. Кралят сви устни замислено и кимна.
— Прекрасно. Ще направя необходимото да те настаня в някой от апартаментите в двореца. Ако някой започне да задава въпроси — а аз съм съвсем сигурен, че това ще стане, — отговаряй им само, че си предпочела да напуснеш Франция и да се върнеш в земята на своите прадеди. — Погледна я с предупреждение в очите. — Не споменавай за майка си. Достатъчно неприятности имам с църквата напоследък.
— Благодаря от сърце за любезността ви. — Амеран се поклони и се накани да си тръгне, но кралят отново я привика с махване на ръка.
— Казваш, че нямаш доказателство за това, което твърдиш?
— Вие сам споменахте, че съм огледален образ на майка си. — Усети отново погледа на Грей върху рамото си.
— Боязливостта не отива на един толкова смел човек — сгълча я кралят. — Какво доказателство имаш, че аз съм баща ти? — запита той и пак напълни чашата си.
— Баща ми бе беден рибар, казваше се Гуидо Мишол — отговори тя, без да отклони поглед от тъмните очи на краля. — Мама бе на смъртното си легло, когато ми разказа за любовната си връзка с вас. Нямаше причини да ме лъже — вашата кръв тече във вените ми. Моите прадеди са и ваши, и нито един от нас не може да промени този факт. Но бъдете уверен, че никога няма да предявя каквито и да било претенции и винаги ще твърдя, че баща ми е бил беден рибар.
Амеран се мъчеше да потисне тревогата, която се надигаше в нея. Нямаше никакви намерения да заявява на всеослушание, че е дъщеря на краля, но дори и да направи това, защо той се тревожеше така? Сам бе признал, че е дал живот на много незаконни деца! Запази мъдро гнева за себе си. Дължеше на краля огромен дълг и щеше да съблюдава изискванията му.
— Баща ти, казваш, е беден рибар? Нека бъде така. — Кралят отново се закашля. Не изпускаше обаче чашата от
Кралят отново се закашля. Не изпускаше обаче чашата от ръката си. — Предполагам, че и ти ще останеш в двореца, нали, милорд?
— Да, Ваше величество.
Кралят се разсмя.
— Мога да преброя на пръстите на едната си ръка колко пъти си оставал в двореца, откакто те дарих с кралски апартамент…
Извика телохранителя си и вратата се отвори. Единият от двамата телохранители пред нея бързо влезе, отдаде чест и се поклони.
— Веднага да се приготви апартаментът до този на лорд Карлайл.
Едно от кучетата скочи на възглавницата и заблиза с обич лицето на господаря си. Кралят със смях го почеса зад ушите, но почти веднага изражението му се промени и той отново отправи сериозния си, пронизващ поглед към Амеран.
— Онези ужасяващи проклятия, които майка ти хвърли срещу мен… Сигурна ли си, че не можеш да ги обезсилиш? — В гласа му ясно звънна нотка на надежда.