— Ако можех, щях да го направя, Ваше величество. Кълна се. — Усмивката й бе искрена. — Каквато и сила да е притежавала майка ми, тя умря заедно с нея. Трябва да вярвате на това, както аз вярвам. Тя не може повече да посегне на вас или на когото и да било от гроба си… Ако можеше, „Феър Уиндс“ заедно с капитана си никога нямаше да могат да изпълнят последната си мисия.
Кралят въздъхна уморено.
— Тъй като войната с някого — Франция, Холандия или Испания — е неизбежна, единственото, което остава, е смъртта ми… — Изсмя се, но смехът му бе горчив и напрегнат.
— Не знам от кого да се страхувам повече — от лекарите или от нападателите си. Пак ще говорим. — Прозя се и отпусна глава върху възглавницата си. — Косата на скъпата ми сестра, Минет, също бе черна като нюкасълски въглища и в очите й гореше изумруден огън — също като в твоите… точно като на майка ти.
На Амеран й се искаше да изясни странната му забележка, но не можа — той заспа. На устните му имаше лека следа от усмивка.
Двамата с Грей се поклониха на заспалия монарх и излязоха на пръсти от спалнята му, хванати за ръце.
Апартаментът на третия етаж в източното крило на огромния дворец надмина всичките й очаквания. Стаята не бе голяма, но бе изящно мебелирана. В нея имаше огромно огледало, инкрустирано със злато, тоалетна масичка с горно покритие от розов мрамор, махагонов гардероб и чифт красиви столове с високи облегала и бродирани розови пъпки върху възглавниците им. А леглото бе истинско чудо — никога не бе виждала нещо по-величествено. В продължение на осемнадесет години единственото й легло бе сламен дюшек върху студен, пръстен под. Това легло тук не бе легло за простосмъртни, а за богове. Драперии от сребристо и тъмночервено кадифе се спускаха от балдахина до пода.
Амеран прокара пръсти по многоцветния паун, вшит в центъра на леглото.
— Никога не съм виждала нещо толкова красиво. Ще се страхувам да спя на това легло от страх да не го измачкам.
Грей я обгърна с ръце и я притисна към гърдите си, като отпусна леко брадичка върху главата й.
— Животът без теб беше истински кошмар за мен. Благодаря на Бога, че тези дни останаха завинаги зад мен.
— Зад нас — поправи го тя, обърна се и притегли главата му. — Пред нас има още много вълшебни любовни нощи…
Грей я вдигна на ръце и я сложи нежно върху леглото.
— Никъде не пише, че това вълшебство може да се изпитва само през нощта.
Амеран със смях го дръпна на леглото до себе си. Грей смъкна мекия брокат на роклята й надолу и целуна леко петното й по рождение с форма на светкавица.
— Защо не показа на краля това доказателство за верността на думите ти?
Амеран поклати глава.
— Няма какво да доказвам на краля: той не притежава нищо, което да желая. — Ръцете й го обгърнаха стегнато. — Кралят не ми даде убежище от добросърдечие и любезност. Вината, която го измъчва, не идва от съжаление, че е измамил и изоставил мама. Измъчва го вина за бедите, навлечени на народа му… Боли го и от увереността, че собственият му край е неизбежен. — По устните й пробяга усмивка. — Той знае, че съм тази, за която се представям.
— Сигурно знае, че си му дъщеря — иначе не би те поканил да останеш в двореца — прошепна Грей в косата й.
— Кралят мисли, че моето присъствие тук ще му осигури безопасност още известно време — каза тя с буза, притисната до неговата.
Грей покри врата й с целувки.
— Ако желаеш, ще помоля за официална среща с краля, за да поискам ръката ти.
— Дали желая? Как може да питаш за това? — Целуна го продължително и страстно. — Нищо и никой няма да ни раздели отново. Обещай ми, Грей, обещай ми!
Грей със стон зарови глава между гърдите й.
— Веднъж вече бях глупак. Никога повече няма да повторя грешката си.
Бързи стъпки отекнаха по каменния коридор.
— Грей, о, Грей. Лорд Карлайл — извика женски глас. Грей отново изстена. Този път стонът му не бе предизвикан от удоволствие и радост.
— По дяволите! Докога ще ме преследва тази жена?
Амеран се разсмя. Никога по-рано не бе чувала този мелодичен глас, но знаеше на кого принадлежи.
— Трябва ли да ревнувам? Може би да — беше ми казано, че тя е най-голямата красавица в Британия.
— Както и в Европа и Новия свят. Само я попитай. С радост ще ти повтори това. — Грей посочи отражението на Амеран в огледалото срещу леглото. — Ето я най-красивата жена в целия свят и тя принадлежи само на мен.
Амеран се притисна към него.
— Ние си принадлежим един на друг.
— Грейсън! Грейсън! — продължи да се вика отвън.