Засмяха се тихичко, когато чуха вратата отсреща да се отваря само за да се затръшне гневно след миг.
— Няма ли да ме представиш на съперницата ми? — подразни го Амеран.
Грей я погледна със сериозни очи.
— Уверявам те, обич моя, ти нямаш съперница. Но дори и в живота ми да не съществуваше Амеран Мишол, никога не бих ухажвал и се стремил към любовта на великата дукеса. Целувката й се оказа смъртоносна за повече от една нищо неподозираща душа.
— Сигурно си запалил още повече любовта й, като си я отхвърлил. — Амеран смъкна още по-надолу роклята си и разкри хубавите си гърди, които веднага изпълниха ръцете на Грей. — Знам, че ще бъда опустошена, ако някога отхвърлиш моята любов.
— Това никога няма да стане.
Целувки задушиха смеха им и те се отпуснаха върху многоцветния паун, милваха се, дърпаха взаимно дрехите си, за да освободят пламналите си, нетърпеливи тела от тях…
Гласовете им се смесиха в любовната хармония на тихи стонове и любовни клетви, докато телата им се стопяваха, слети едно в друго, изгаряни в сладкия огън на любовта.
Амеран се събуди малко по-късно от почукване на вратата. Протегна ръка за Грей, но пръстите й напипаха само гънките, останали от тялото му. Спомни си с разочарована въздишка, че той се бе върнал на кораба за последен преглед на „Феър Уиндс“ преди падането на нощта. Беше тръгнал с обещание да вечеря с нея и да топли леглото й през нощта.
Сигурна, че пред вратата й е Грей, Амеран скочи от леглото, уви се в една от меките покривки на леглото и изтича да отвори вратата.
Усмивката на лицето й се вкамени.
Не бе необходимо представяне. Красавицата с бледо-руса коса, която се втренчи злобно в нея, можеше да бъде само онази, която Грей често наричаше „трън в очите ми“. Очите й имаха мек, сив цвят, но изразът им бе студен и отблъскващ като жестоката усмивка на устните й. Двамата с Гидиън можеха да бъдат съвършена двойка.
Амеран бързо дойде на себе си и придърпа по-стегнато меката покривка върху раменете си. Дукесата на Мороу бе наистина хубава, както се говореше. Имаше високо, гъвкаво тяло и разкошна гъста пшенично руса коса, която бе изтеглена в сложна прическа на върха на главата й. Скъпоценности красяха врата, ушите, ръцете и пръстите й. Създаваше впечатление на елегантна и изискана дама — както и на жена, решена да си взема от живота това, което иска, без да се замисля или обръща внимание на когото и да било.
Студеният й поглед се местеше от Амеран към разбърканото легло и обратно.
— Искам да говоря с лорд Карлайл.
— Както виждаш, той не е тук — отговори смело Амеран. Трудно можеше да бъде сплашена, но знаеше, че дукесата на Мороу ще им бъде — както Гидиън — труден враг.
Констанс се втренчи грубо в тялото на Амеран.
— Наистина си хубава, както казва Гидиън. — Очите й излъчваха омраза. — Но те предупреждавам: Грей принадлежи на мен и аз няма да разреша на никого да ми провали плановете, които съм направила за двама ни. Надявам се, че съм достатъчно ясна.
Амеран не отстъпи пред прегарящата омраза на погледа й. Животът й я бе изправял пред много по-страшни противници от Констанс.
— Смятам, че по този въпрос трябва да разговаряте с лорд Карлайл.
— Ти ми го открадна и аз си го искам обратно. — Погледът на Констанс не бе много различен от този на Сибил, когато беше обхваната от беса на омразата си.
— Грей не е предмет, за да бъде притежаван — заяви тя спокойно на дукесата. — Той има право сам да направи избора си.
Дукесата сгърчи лице в ледена усмивка и насочи дълъг пръст, украсен с червен скъпоценен камък, в лицето на Амеран.
— Напусни Уайтхол утре, или ще те унищожа.
Амеран дори не мигна.
— Много са се опитвали да го направят и не са успявали. Не вярвам, че ти ще имаш по-голям успех от тях.
Констанс я заплю — точно както правеше майка й в някой от бесните си припадъци.
— Стой настрана от пътя ми, блуднице. Вещица! Посмей да пресечеш пътя ми — и ще се погрижа да изгориш на кладата!
Обвиненията й извадиха Амеран от равновесие. Вещица? Откъде можеше да знае? Само кралят и Грей… и Гидиън! Гидиън, разбира се!
— Ако ме мислиш за вещица, внимавай какво говориш — бавно каза Амеран, като подчертаваше всяка дума. — В противен случай ще те омагьосам. А сега си върви. Уморена съм от разговора ни. — Погледна демонстративно към леглото. — Грей ще се върне скоро и аз искам да го посрещна добре отпочинала.
Констанс гневно напусна стаята, но не преди да хвърли на Амеран унищожителен поглед.
Амеран тръшна шумно вратата зад нея, но веднага подви колене и се смъкна на пода. Коленете й трепереха, а сърцето й лудо биеше от неочакваната среща с жената, която й бе обявила война. Дукесата на Мороу бе много по-опасна от представите на Грей за нея… А ако Констанс и Гидиън се окажеха съдружници, а не врагове, както заявяваха, че са, двамата с Грей бяха в много по-голяма опасност, отколкото той предполагаше.