8
Амеран се разхождаше в градината с три игриви кученца, които се опитваха да й захапят петите. Слънцето приятно топлеше, а небето бе безоблачно синьо — с изключение на сивите пушеци тук-там над комините на града.
Въздъхна доволно. Изминалата седмица бе най-прекрасната в живота й. Дните й бяха самотни без Грей, но раздялата им през деня само допълнително подслаждаше любовната им страст през нощта. Луи XIV още веднъж заплаши Англия с наказание за преговорите на крал Чарлз с холандците. Английският крал реагира на заплахите, като засили военната си и морска мощ; тъй като Йоркският дук бе все още в Шотландия, отговорността по подготовката на допълнителен брой кораби падна изцяло върху раменете на Грей. Амеран се надяваше, че няма да има война. Не можеше да понесе мисълта за нова раздяла с Грей. Ако се наложи, ще се бие заедно с него!
Амеран седна върху скалните късове около изкуственото езеро с декоративни рибки и заследи с поглед играта на добре охранените златни рибки, които влизаха и излизаха от изкуствено направени тунели и подпорки. Кучетата играеха в краката й — тя ги вдигаше подред в скута си и галеше копринената им козина.
От другата страна на пътеката, върху каменна пейка до фонтан с купидони, седеше кралицата с постоянната си компаньонка, дукесата на Мороу. Амеран неволно се запита какви ли планове кроят да се освободят от нея. Бе чула от Маги, една от камериерките на горния етаж, че кралицата била изискала от съпруга си да прогони дяволската вещица не само от Уайтхол, но и от Лондон. Грей я бе успокоил, че кралят никога не се прегъва пред настояванията на жена си.
След онази първа, ужасна среща Амеран не бе заставала отново лице в лице с Констанс. Беше я зърнала само веднъж по залез слънце от прозореца на стаята си, където чакаше Грей. Констанс седеше на пейка извън лабиринта от жив плет, подрязан под формата на различни животни. Гидиън се бе появил в градината по същото време и двамата веднага изчезнаха в лабиринта от ниско надвиснали клонки и гъсти храсти. Когато спомена на Грей за тази странна среща на двама души, които иначе твърдяха, че не могат да се понасят, Грей само сви рамене и каза, че сигурно е сгрешила, защото Гидиън и Констанс никога не са си разменяли учтива дума.
Но Амеран знаеше и виждаше нещата по-добре от Грей. Откъде можеше Констанс да научи, че е била обвинена в магьосничество, ако не от Гидиън? Трябваше да намери начин да накара Грей да разбере, че няма по-опасен враг от този, който се представя за приятел.
През тревата се изтърколи топка и спря пред краката на Амеран. Кученцата веднага започнаха борба за нея.
Двете момчета, които играеха наблизо, изтичаха към нея. Амеран им подвикна весело, грабна топката и я подхвърли на по-малкото от двете деца — момченце с гъсти, черни къдрици и големи очи със същия цвят. По-голямото й благодари, по-малкото предпочете да се скрие свенливо зад него. После отново заиграха с топката в тревата заедно с кученцата.
Амеран ги наблюдаваше с усмивка. Двамата с Грей често си говореха за децата, които ще имат един ден. Докосна леко корема си. Може би, дори сега…
— Чарлз… Джейми — извика бодър глас наблизо. Иззад покрит с розови пъпчици храст между езерото и градинската стена се появи жена със същите розовите бузи като на по-малкото момче. Тя бе приятно закръглена, с буйна кестенява коса, явно неподдаваща се на контрола на панделките и гребенчетата.
— Я виж къде сте били, мили мои — каза тя и разтвори широко ръце.
Момчетата се втурнаха в прегръдката й.
— Почти изгубихте майка си с тая игра на криеница. — Тя седна със смях на пейката до Амеран. В ръка държеше дантелена кърпичка, с която си вееше.
Надявам се, че моите момчета не са те безпокоили — каза тя малко задъхано. Гласът й бе весел — весели искрици проблясваха и в очите й.
— О, не, ни най-малко — бързо я успокои Амеран. — Обожавам децата, особено момченца с трапчинки — каза тя, като щипна едното по носа и разроши къдриците на другото. — Чувствах се самотна.
Жената се усмихна. Трапчинките на бузите й затанцуваха като тези на момчетата.
— Кажете на дамата имената си, момчета.
— Аз съм Чарлз, граф Бърдфордски — гордо каза по-голямото, което бе и по-сериозно. — А името на брат ми е…
— Мамо, искам Чарли да ме остави сам да кажа на дамата името си.
— Добре, миличък — каза жената и намести и двете момченца в скута си.