— Аз съм Джеймс. Чарли е по-голям и е кръстен на баща ни. Нашият татко е кралят на Англия. Знаеш ли това? А аз съм кръстен на брата на татко. — Прехвърли се в скута на Амеран. — И съм малкият граф Боклеркски — каза той и изпъчи гордо гърди. — Но мама ме нарича Джейми и, ако искаш, и ти ме наричай така. — Разгледа с любопитство златния кръст на Амеран, като го обръщаше внимателно в ръцете си. — Хубав е. И ти си хубава. — Целуна я по бузата и скочи със смях на земята.
Амеран се разсмя.
— Имате много очарователен син.
— Точно като баща си.
Амеран се вгледа в малките момчета. И двете наистина приличаха много на краля.
— Казвам се Нел Гуин. — Подаде пълничка ръка с пръсти, украсени със скъпоценни камъни. — Артистка и нещо като кралски шут. — Изсмя се дрезгаво. — Без съмнение вече си чула за мен.
Амеран поклати отрицателно глава.
— Тогава скоро ще чуеш. — Погледна към кралицата и Констанс и отметна глава назад. — Онези двете там не ми изглеждат чак толкова високопоставени дами. А на теб?
Амеран ги погледна.
— Не знам какво да кажа за всяка една от тях. — После подаде ръка на Нел. — Казвам се Амеран Мишол.
Нел се разсмя.
— Знам коя сте, миличка. Цял Лондон знае за теб. Репутацията ти е толкова кална, колкото и моята. — Махна с ръка на момчетата. — Я вървете да потичате и поиграете, момчета. Мисис Търнър скоро ще дойде да ви отведе на вечеря.
Момчетата целунаха майка си по бузата и в следващия миг вече тичаха с кучетата по поляната.
— Надявам се, че не те обидих — каза Нел. — Не съм искала.
Амеран се усмихна.
— Чувала съм и по-лоши неща за себе си, уверявам те.
Нел с широка усмивка комично заизвива глава наляво и надясно.
— Май си твърде хубава за вещица. Косата ти не е зловещо разрошена и на носа ти няма брадавица.
— Това ли се говори за мен? — запита Амеран и усмивката й изстина.
Нел отново отправи поглед към двете жени отсреща и горделиво отметна глава назад.
— Дукесата на Мороу започна тези приказки, но всички мислят, че клюкарства от чиста злоба и ревност — виждат, че ти си спечелила сърцето на лорд Карлайл. Тя тича след него от години. — Лицето й се сбръчка в гримаса. — Не е по-възрастна от тебе, а е оставила три съпруга зад гърба си — и смъртта на всеки един от тях е повече от странна… Сигурно отрова, но никой не смее да я обвини, заради кралицата. — Нел успокоително потупа Амеран по гърба.
— Не се безпокой, няма да бъдеш прогонена от двореца заради нея. Кралят много ясно я е посъветвал да си държи мислите за себе си.
На Амеран й стана приятно.
— Кралят наистина ли й е казал така?
Нел кимна.
— Разбира се. — Погледна я шеговито. — Има ли причина да ревнувам и от теб?
— От мен!?
— Мм. Кралят, изглежда, много те харесва. — В погледа на Нел имаше само любопитство, не злоба. — Наистина ли си подарък от онзи мошеник Луи?
Амеран поклати глава.
— Ако бях останала във Франция, днес нямаше да бъда жива. Дойдох тук не като любовница на краля, а като жертва, която търси убежище от лоши и зли хора.
— Чудесно! — Закръглените бузи на Нел се затресоха от смеха й. — Не обичам да деля моя Чарли с когото и да било — нито с обикновена жена, нито с високопоставена дама.
— Няма да имаш неприятности от моя страна — увери я Амеран.
Нел кимна многозначително.
— Предположих, че всички тези приказки за нова любовница от Франция не са нищо повече от празни клюки. Чарли вече си има една и тя му носи само неприятности. — Нел изтегли врат. — Ето я, пристига. Връща се от следобедната си разходка с карета. Дърта свиня.
По алеята към езерото зави малка позлатена карета с червени спици на колелата.
Амеран въздъхна тихичко с облекчение. От този кратък разговор с Нел разбра, че поне от нея няма причини да се страхува; бе обещала на краля да не говори за обстоятелствата, които я бяха довели в английския двор, и не желаеше да наруши клетвата си.
Нел се изправи на крака и махна с ръка на кочияша да спре.
Тъмнокоса жена с бяла като порцелан кожа и смръщено, обсипано с лунички лице се показа от прозореца и многобройни нанизи от перли се залюляха от врата й — както и чифт гърди, които също демонстрираха изобилие от лунички.
Нел смигна хитро на Амеран през рамо.
— Прекрасен ден за разходка по градинските алеи, нали, мадам?
— За това ли спряхте каретата ми, госпожо Гуин?
Нел й отговори със захаросана усмивка.
— О, не, не, скъпа лейди. Спрях каретата ви, защото знам колко разтревожена сте сигурно напоследък за здравето на краля — исках само да ви уверя, че Негово величество е изключително добре. — Тя прокара ръка по косата си и се напери като младо момиче. — Истината е, че никога не съм го виждала в по-добра форма от снощи. — Повиши глас, — Е, да, гореше от треска миналата нощ, но тази треска бе от друг характер…