Джейми заскача радостно около пейката, а Чарли се усмихна и запляска с ръце.
Амеран наблюдаваше с удоволствие играта на Нел с децата. В този момент собственото й нещастно детство разкъсваше сърцето й. Майка й никога не се бе смяла и играла с нея. Колко щастливи бяха тези момченца и каква ободряваща промяна трябва да е Нел за краля в сравнение със свадливата му жена.
— За мен беше огромно удоволствие, че те срещнах, Амеран Мишол — заяви Нел, когато станаха да си отиват малко по-късно. — Усещам, че ще станем големи приятелки. — Кимна към кралицата и дукесата, които продължаваха да седят вторачени в тях на пейката от другата страна на езерото. — Сигурно има нещо много общо между нас, след като предизвикахме гнева на двете най-ужасни жени в двореца.
Амеран се усмихна, но й беше трудно да види комичната страна на изтъкнатия от Нел факт — най-големите заговорнички й бяха официално обявени врагове… Страхът в погледа й предизвика симпатиите на Нел, която разтвори ръце и я покани в топлата си прегръдка точно както правеше с момчетата си.
— Не се безпокой за тези двете, миличка. Ще трябва доста да си помислят, преди да тръгнат срещу краля.
Амеран отново погледна двете жени, които не се и опитваха да скрият, че кроят планове да се освободят от нея.
Нел отметна назад къдриците си и се разсмя.
— Подозирам, че и двете се чудят какво ли заговорничим. Може би си мислят, че сравняваме техники и начини за задоволяване на нашите любими. По дяволите, момиче. Накарах те да почервенееш, нали? — Нел щипна бузите й, точно както бе направила с малкия Джейми. — Ние двете можем да предизвикаме доста голямо раздвижване в Уайтхол. — Хвана момчетата за ръце. — Хайде, мои малки мъжлета, лорд Бърдфорд, лорд Боклерк. Хайде да видим какви деликатеси ни е приготвила мисис Търнър за вечеря. Ще се видим ли утре тук? — запита тя Амеран.
Амеран кимна с радост. Вече очакваше с нетърпение следващата им среща — най-сетне си бе намерила приятелка! Искаше й се по-скоро да сподели добрата новина с Грей.
Но когато разказа на Грей за срещата си с Нел, той не посрещна разказа й с ентусиазма, който очакваше. Накара яда седне на леглото, още не приключила с обличането си за късната вечеря с краля.
— Нел е наистина очарователна и умна жена, както си забелязала; тя действително надживя всички други любовници на Чарлз; но не съм сигурен, че е в твой интерес да те виждат в нейната компания — репутацията й е значително очернена, меко казано.
— Никога не съм чувала нещо толкова нелепо! — Амеран се отпусна върху възглавниците с ръце, кръстосани на гърдите. — Тя е първата и единствена жена в двореца, която се отнесе към мен с внимание и доброта. Всички други фини дами — като твоята Констанс, например, и кралицата — ме третират като че ли съм уличница, извадена от някоя канавка.
— Точно такова впечатление ще направиш, ако продължиш да се срещаш с Гуин. — Грей седна на леглото до нея и се опита да я притегли към себе си, но тя се дръпна настрана. — Съгласен съм с теб, че Нел Гуин е много очарователна, и тя наистина не представлява заплаха за никого в двореца — продължи Грей с кръстосани на гърдите ръце като нея. — Но понякога тя нарушава допустимите граници на положението си на кралска метреса и се опитва да поема отговорността и на главния съветник. — Гласът му бе спокоен. — Госпожа Гуин е много своеволна жена; страхувам се, че лошият й навик да говори директно ще й причини много грижи в бъдеще.
Амеран прецени, че няма смисъл да продължава този спор с Грей. Той бе взел решение по въпроса — както и тя. Не смяташе, че следобедните й срещи с Нел в градината или където и да било другаде ще навредят на някого.
Грей се наведе към нея и я целуна по носа.
— Не се цупи, скъпа. Не ти прилича, уверявам те. Освен това отиваме на празнична вечеря. — Стана, облече горната част на униформата си и се залови с панталоните. — Изглежда, че нашият приятел отвъд пролива се е обезпокоил от усилването на армията и флотата и е изпратил пратеник с дар за сдобряване.
— Пари? — Лицето й се отпусна в усмивка.
Грей кимна.
— Много.
Амеран запита с облекчение:
— Това означава, че няма да има война с Франция, нали?
Грей протегна ръце към нея, за да я целуне. Този път Амеран не се дръпна настрана.
— Сега, след като Чарлз убеди Луи, че не е кукла на конци, която подскача по команди отвън, надявам се, няма да има война.
Амеран обви стегнато ръце около врата на Грей. Езикът й игриво се вмъкваше и измъкваше от ухото му.
— Аз съм твоята кукличка и съм готова да танцувам по твоите команди.
Грей й разреши да го издърпа върху леглото.