— Грешиш, сладка ми Амеран. Ти ме караш да танцувам според желанията си…
Прехвърли крак над него и седна на гърдите му.
— Ако това е истина и аз съм командирът — каза тя с игриви искрици в очите, — защо тогава да не забравим кралската вечеря и не вечеряме само двамата тук, в леглото? — предложи тя и прокара върха на езика си по белега от рана на бузата му.
Грей я смъкна от себе си.
— Мм, великолепна идея. Но човек не може така просто да отклони покана за вечеря от краля. Една такава покана не е молба, която може да бъде приета или отхвърлена по желание. Тя е кралска заповед, която не предполага извинения.
— Да… Колко жалко. — Амеран бавно смъкна от раменете си презрамките на разкошната си кадифена рокля. — Сигурно ще бъде истинско престъпление, наказуемо с хвърляне в Тауър, ако не сме съвсем точни за един такъв ангажимент. — Тъмните й мигли предизвикателно трептяха.
С висок стон Грей развърза корсажа й. Добре оформените гърди, млади и нежни, скочиха в ръцете му.
— С радост ще приема всяко наказание, което кралят реши да ми наложи — засмя се той и зарови устни в меката им топлина…
Амеран стегна ръце около врата му и го притисна към себе си с все сила. Животът с Грей бе по-сладък от това, което можеше да й поднесе въображението й.
С един замах Грей смъкна роклята й и срита панталоните си, докато Амеран го освобождаваше от ризата.
Краката й се обвиха около него, притеглиха го още по-плътно към тялото й, притиснаха го още по-дълбоко в нея… Той се плъзна в топлата влага между краката й и телата им се залюляха в нежен ритъм.
— Никога ли няма да ти се наситя? — стенеше Грей.
— Никога, любими мой. Никога. — Изви гръб, за да посрещне ритмичните му тласъци с отзивчивостта, която те изискваха. — Нямам друга цел в живота, освен да направя така, че никога да не ми се наситиш…
Въздишките им преминаха в стонове… А после двамата лежаха още дълго време, вплетени един в друг с доволна усмивка на устни…
9
Всички се обърнаха към тях, когато ръка за ръка влязоха в огромната зала сред приглушен шепот и любопитни погледи. Амеран не бе споделила с Грей страховете си, но той като че ли ги чу произнесени високо.
— Не се страхувай. Гледат те така, защото никой от тях не е виждал такава пленителна красота. Няма причини да се страхуваш — аз съм с теб.
— Трудно мога да бъда изплашена — заяви Амеран и смело изпъна рамене назад.
Държеше главата си високо и гордо. Дори и някой да си спомни за Сибил Чандлър, вероятността да се направи връзка между нея и майка й бе малка. Може би трябваше да облече нещо по-семпло, но след любовния им акт духът й бе толкова приповдигнат, че бе избрала най-ярката от всички рокли, които й бе подарил кралят: червено кадифе с ниско изрязан корсаж, обшит с пухкава бяла заешка кожа. Опита се да игнорира грубите, злобни погледи и злобния шепот — не чуваше думите, но знаеше, че говорят! Всяко лице, на което попадна погледът й, изразяваше само отблъскваща враждебност…
Спря се за миг. „Дъщеря на вещица“ — изсъска някой зад нея. Вдигна очи към Грей и видя, че белегът на бузата му бе гневно опънат. Амеран се надяваше, че може би най-сетне ще разбере що за приятел е Гидиън. Бързо огледа групата от двадесетина души, насядали около махагоновата маса, разположена в центъра на залата. Гидиън не бе между тях. Чудесно. Ще трябва да се справя с един явен враг по-малко тази вечер.
Мястото начело на масата беше празно, както и това отдясно. Констанс бе седнала до стола, на който трябваше да седне кралицата.
Амеран посрещна смело враждебния й поглед. Искаше всички да разберат, че не се страхува от дукесата на Мороу.
Кралският секретар, дребен човек с очила и дефект в говора, ги поведе към места на няколко стола по-долу от Констанс. Амеран седна между Грей и висок мъж със сериозно изражение, който почти непрекъснато отпиваше от сребърния си бокал. Едва я погледна, когато тя се отпусна на стола до него.
Усещаше, че все още е предмет на приглушения шепот и втренчените погледи на кралските гости, и това я предизвика да посреща директно погледа на всеки един от тях.
— С най-голямо облекчение установявам, че приятелят ти Гидиън не е тук — забеляза тя.
Очакваше Грей да застане в защита на приятеля си, но не позна.
— И няма скоро да бъде част от интимния кръг на краля.
— А, как така? — запита тя с любопитство.
Грей направи дълга пауза, преди да отговори.
— Гидиън не се ползва повече с благоволението на краля. Страхувам се, че ще измине доста време, преди кралят да го приеме обратно.
„В такъв случай двамата с краля имаме нещо общо помежду си“ — помисли си Амеран.