— Какво е направил Гидиън, за да изпадне в немилост? — Смръщеното чело на Грей й подсказа, че не му се иска да говори на тази тема.
Започна с въздишка след дълга пауза.
— Името на Гидиън бе свързано със заговор за сваляне на краля от трона и издигането на дука на Монмаут. Обвинението не бе подкрепено и отпадна, но кралят предпочете да не изслушва защитата на Гидиън.
— А бил ли е Гидиън замесен в такъв заговор? — запита тя напълно сигурна, че е бил.
Грей поклати озадачено глава.
— Не знам. Преди тръгването ми за Франция бих могъл да се закълна, че е невинен, но напоследък забелязвам страни от характера му, за които не подозирах, че съществуват.
Амеран побърза да смени темата. Не желаеше Грей да се претоварва с проблемите на Гидиън.
— Кои са всички тези хора? — запита тя. — През тази седмица тук съм виждала само някои от тях.
Грей се наклони по-близо до ухото й.
— Джентълменът от лявата страна на кралския стол е мосю Луи-Филип Рено, секретар на френския министър на външните работи, Барильон. Носят се слухове, че Луи е готов да удвои предложението си на двеста хиляди фунта, ако Чарлз обещае да се откаже от съюза си с Холандия и Испания, отхвърли новия парламент, който трябва да бъде свикан, и смекчи законите срещу католиците. Освен това Луи настоява още сега да се предприемат някои мерки, които да гарантират, че приемник на Чарлз ще бъде брат му Джеймс. — Грей още повече сниши гласа си. — Поставен е и въпросът за личната религия на краля. Преди години Чарлз обеща на Луи, че ще стане католик в замяна на някои компенсации. Чарлз досега не е споменал това свое обещание и продължава да управлява като защитник на англиканската църква. Никой не смее да му задава въпроси за религиозните му предпочитания.
Грей отпи глътка вино и продължи представянето на другите гости около масата. Амеран внимателно слушаше обясненията му.
— До секретаря Рено седи Луиза дьо Керуел — вече съм ти говорил за нея.
Амеран кимна. Не спомена, че е видяла Луиза в парка и че е станала неволен свидетел на размяната на любезности между нея и Нел.
Грей насочи вниманието й към жена с жълт шал с ресни.
— Най-последната придобивка на краля. Казва се Хортензия и идва от Германия. — Забеляза усмивката на Амеран и добави: — Любовните афери на Негово величество никога не приключват: той непрекъсната добавя нещо ново към колекцията си.
Амеран забеляза, че красивият мургав мъж срещу Хортензия се опита незабелязано да й изпрати целувка. Грей отново приближи устни до ухото й.
— Говори се, че са любовници. Ако наистина е така, надявам се, че ще бъдат достатъчно дискретни.
— Кралят не е — забеляза Амеран.
— На него не му се налага — той е крал — напомни й Грей.
— Питам се къде ли е Нел — изпусна се тя.
Грей се намръщи.
— Вероятно забавлява някои от политическите си приятели в Пал-Мал.
От тона на гласа му бе повече от ясно, че не желае да чува повече името на Нел.
Грей огледа останалите от кралските гости; спря се само на някои интересни личности между тях.
— Английският премиер, лорд Данби, е седнал до Констанс. Изглежда доста добре, въпреки че прекара последните няколко месеца в Тауър.
— Защо? Какво е направил? — учуди се Амеран. Не изглеждаше вероятно плешивият, мършав мъж да представлява някаква опасност за краля или за когото и да било другиго.
— Крал Чарлз реши, че има нужда от урок — отговори Грей с толкова сериозен тон, че Амеран не можа да разбере дали е съгласен или не с решението на краля да изпрати толкова деликатен на вид мъж в Лондонския Тауър.
— Мъжът с белите мустаци е сър Лиолайн Дженкинс — кралският секретар на държавата. До него е лорд Халифакс, един от най-доверените съветници на краля, пост, който едва ли ще задържи дълго, като се вземе предвид настояването му кралят да подели властта си с парламента.
Амеран кимна към един възрастен мъж, който дремеше на стола си. Косата му стърчеше на всички посоки, дрехите му бяха смачкани и прекалено широки за него. Грей се засмя.
— Казва се Макълсфийлд. Бе учител на Чарлз преди изгнанието му. След възстановяването му на трона стана негов главен съветник. Мисля, че идването му в Уайтхол е опит от страна на краля да сложи край на амбициите на някои хора, които се стремят дукът на Монмаут да бъде обявен за легитимен наследник.
— Но какво може да направи той? — запита тя, силно заинтригувана от възрастния човек.
— Майката на дука на Монмаут, Люси Уолтърс, умира, когато синът й е бил още момче. Вигите, изглежда, са намерили доказателство, че Чарлз се е оженил за нея, преди да роди Джейми, като по този начин узаконил копелето й. Макълсфийлд е тук, за да разпръсне подобни слухове, като подкрепи твърдението на краля, че Люси е била блудница и никога не е била негова жена.