— Имаш ли чувството, че претенциите на дука на Монмаут имат някакво основание?
Грей не се поколеба с отговора си.
— Крал Чарлз иска брат му да наследи трона. Аз искам това, което иска кралят. Кралят твърди, че няма легитимни наследници, и твърденията му не трябва да бъдат поставяни под съмнение.
Грей отпи отново от чашата си и продължи с представянето на кралските гости.
— На най-отдалечения край на масата се намира човекът, който възстанови града след големия пожар. Казва се Кристофър Рен. В момента работи върху възстановяване на пълното великолепие на катедралата „Свети Павел“. Някой ден ще те заведа с карета да видим докъде са стигнали възстановителните работи.
Амеран стисна ръката му.
— Това ще бъде огромно удоволствие за мен.
— От лявата страна на господин Рен седи Исак Нютон, високо ценен учен от Кралската академия — продължи Грей с ръка върху раменете й. — Двамата с краля прекарват часове подред в дискусии и спорове защо луната следва една и съща орбита при въртенето си около земята. Никога не съм мислил толкова много по такива сложни въпроси.
— Нито пък аз — засмя се тя. — Земята е тук, луната е там — и това е всичко.
Грей я целуна по ухото.
— Ти си тук и аз съм тук — и нищо друго няма значение.
Амеран усещаше враждебния поглед на Констанс, но намираше сили в себе си да го посреща със студено безразличие.
Грей вдигна ръката й до устните си и я целуна.
— Спомняш ли си кръглата и ярка луна през първата ни нощ?
Амеран докосна с устни бузата му.
— Никога не съм я виждала по-красива…
— Сега, когато кралят се възстанови, смятам да го осведомя за намерението ни да се оженим — прошепна Грей.
Амеран бе радостно развълнувана. Едва успя да се сдържи да не скочи от стола си и да съобщи прекрасната новина на всички.
Очите й неволно се отправиха към Констанс. Дукесата на Мороу, изглежда, правилно бе предположила за какво точно си говорят — очите й сипеха огън и жупел към Амеран. Грей може и да не приемаше заплахите на Констанс сериозно, но тя ги приемаше. Констанс нямаше да спре пред нищо в опитите си да унищожи любовта им — и дори двамата с Гидиън да бяха истински врагове помежду си, сега те имаха една обща цел: да й причинят колкото е възможно по-голяма болка и посеят неразбирателство между нея и Грей; тази обща цел сигурно щеше да ги превърне в близки приятели.
С усилие на волята Амеран откъсна мислите си от Констанс.
— Кой е онзи човек със смешната черна шапка?
— Казва се Уилям Пен. Твърди, че кралят дължи на семейството му огромен дълг още от дните, когато първият Чарлз е заел пари от по-богатите си поданици, за да води войните си; поискал е от сегашния крал да го дари с цяла колония в Америка срещу този дълг.
— Негова собствена колония? Това е много странно искане.
Грей кимна.
— Пен е член на група религиозни отцепници, които се Наричат квакери; те живеят с чувството, че англиканската църква ги потиска. Пен иска тази колония, за да има къде той и неговите последователи къде да живеят и следват спокойно изискванията на религията си.
Амеран въздъхна.
— Търсят място, в което да няма преследвания? Едва ли някъде съществува подобно място… Кралят ще изпълни ли желанието му?
— Мисля, че точно това възнамерява да направи. Кралят често казва, че всеки човек има нужда от място, в което да живее под своята собствена лоза и смокиново дърво. — Грейсън се засмя. — А освен това по този начин ще намали дълговете си. — Огледа бегло останалите гости около масата. — Всички други са благородници и благороднички, към които по една или друга причина кралят е решил да прояви благосклонност.
Амеран хвърли още един бърз поглед към Констанс. Роклята от блестяща бяла коприна не я правеше по-невинна и чиста. Очите й бяха студени и твърди като брошката от диаманти и бисери върху гърдите й.
Мъжът от лявата страна на Грей го ангажира в разговор за бойната сила на кралската флота и Амеран бе оставена да отпива от виното си и да се занимава със себе си. Мъжът до нея най-сетне забеляза присъствието й.
— Мисля, че никой не ни представи. Аз съм лорд Крей вън. — Сложи чашата си на масата само да целуне ръката й и отново я вдигна към устните си след този акт на учтивост.
— Казвам се Амеран Мишол.
— В двореца ли живеете?
— Да. А вие?
Той даде знак на слугата да напълни отново чашата му.
— Живея в Уиндзор съвсем отскоро. Прекарах последните няколко години в Каролина, колонията Чарлз Таун. — Замълча за миг, потънал в мислите си. — Чудесно място е Каролина — няма равно на себе си на този свят. Гигантски дъбове, обвити с гъсти драперии от испански мъх, борове с върхове в небето, палми с най-сладките кокосови орехи, огромни пространства блатна трева и красиви плажове с фин бял пясък, обтегнати до линията на хоризонта… — Той въздъхна тъжно. — Тази земя винаги ще ми липсва.