Амеран се надяваше, че това не означава допълнително забавяне. Колкото по-бързо се махнеше от тези пронизващи очи около нея, толкова по-добре щеше да се почувства.
Грей се намръщи.
— Лоши новини? — Отчаяно се надяваше, че не му се налага да се върне на „Феър Уиндс“.
Грей поклати глава.
— Не, поне така се надявам. Бележката е от Гидиън. Настоява веднага да се срещнем, за да разговаряме спешно по някакъв въпрос.
— Какъв точно?
— Не пише. — Грей я държеше здраво за ръка, докато минаваха през тълпата от гости на път към вратата. — Гидиън ще ме чака в стаята ми. Обещава да не ме задържи много. — Когато започнаха дългото изкачване на стълбите към апартаментите им, ръката му заигра по тялото й. — Не заспивай без мен.
Амеран се засмя и го прегърна.
— Дори и да заспя, предполагам, знаеш как да ме събудиш.
Усмивката на Грей угасна и той се смръщи.
— Възнамерявам да открия и произхода на слуховете за теб. Гидиън притежава информация, която не беше за всички уши. Бързо ще сложа край на тези слухове — обеща й той.
Амеран отговори с дълга въздишка.
— Жалко, че не съм наистина магьосница. Много ми се иска да накарам някои хора да изчезнат.
Не се и съмняваше, че Гидиън ще отрече всички обвинения. Вероятно ще хвърли вината върху някой друг — може би член на екипажа, дочул слуховете в родното й село. Кога ли Грей най-сетне ще се умори от лъжите и извиненията на Гидиън? Кога най-сетне ще проумее, че Гидиън е голям майстор по измамите?
— Няма да се забавя, любима — каза й Грей, преди да се раздели с нея в стаята й.
— Няма опасност от среднощни посещения на дукесата, нали? — подразни го тя.
Грей се засмя.
— Дукесата много би желала да има този късмет.
— Прекалено сте скромен, милорд. — Устните й потърсиха неговите и езикът му заигра в устата й… но внезапен страх я накара да прекрати рязко целувката. — Ще внимаваш, нали, Грей? Обещай ми, че ще внимаваш. — Страхът стегна гърлото й. Грей бе в опасност. Чувстваше го.
Грей нежно отмести тъмните къдрици от бузата й.
— Няма причина да се безпокоиш за моята безопасност. Гидиън няма намерение да ме нарани. Най-вероятно е да иска да се похвали с новите си любовни похождения. Ще се върна, преди да започна да ти липсвам.
— Вече ми липсваш. — Опита се да внесе бодрост в тона си. — А сега върви — тръгвай.
Амеран затвори вратата след Грей и в следващия миг рязко се обърна — само за да се присмее на себе си: зад нея нямаше нищо заплашително, в стаята нямаше никой освен нея. Маги бе подготвила леглото за през нощта и запалила свещите.
Амеран бързо се преоблече в халат с избродирани розови пъпки отпред и освободи косата си от перлените гребени, които я държаха вдигната нагоре.
По гърба й пробягаха тръпки. Имаше чувството, че някой я наблюдава.
Отново се укори за тези детински страхове. Разстрои я бележката от Гидиън, все още бе напрегната от злобните погледи на Констанс и съскането зад гърба й: „дъщеря на вещица, дъщеря на вещица“ — тези думи все още отекваха в главата й.
Подът зад нея изскърца.
Амеран рязко се обърна. Сърцето й заскача лудо в гърдите й.
— Кой сте вие? Какво искате?
В стаята й наистина имаше още някой. В сянката на гардероба се открояваше забулена фигура с черен катошон.
Погледна за миг към паравана за обличане до гардероба — ясно беше как бе прикрил присъствието си.
Отблясъци от запалените свещи затанцуваха по острието на ножа, който държеше в ръка. Натрапникът се впусна към нея и писъкът на Амеран замръзна в гърлото й. Опита се да се освободи от ръцете му с всички възможни средства — риташе, хапеше, дереше с нокти лицето под черната качулка.
Нападателят й грубо се изсмя.
— Обичам блудници, които се борят. — Почти спря дъха й с ръка, стегната около гърлото й; прокара нож между гърдите й и разряза розовите пъпки, които задържаха пеньоара й затворен. — Съжалявам, че нямам време да те принуда да се пазариш за живота си.
Не виждаше лицето му, но можеше да усети жестоката му усмивка.
Острието на ножа заплашително проблесна, насочено към гърдите й.
Амеран заби зъби в ръката му. Нападателят с ругатни отпусна хватката си.
— Ти, малка кучко! Ще ти дам да разбереш!
Амеран го ритна с все сила между краката, той изтърва ножа с вик, а тя инстинктивно го отпрати с крак под леглото и изтича с писъци в коридора.
Гидиън и Грей веднага изскочиха навън.
— Какво има? Какво става?
Амеран се опита да покрие гърдите си с останките от пеньоара си.
— Мъж, с качулка, в стаята ми… опита се да ме убие.
Гидиън се втурна напред, Грей го последва.
— Почакайте, капитан Хорн, какво пра… — донесе се отвътре и настъпи тишина.