Амеран изтича в стаята си. Нападателят й лежеше в локва кръв с кама, забита в сърцето му.
Амеран се отпусна с ридания в ръцете на Грей. Смъртта се бе приближавала много пъти до нея, но никога досега не бе толкова близко.
— Кой е той? — запита Грей. Гидиън дръпна назад черната качулка.
— Не го познавам.
Амеран се насили да погледне лицето на нападателя си. Той имаше коса, по-червена от гребен на петел, и груба брада със същия цвят. На лицето му бе отпечатан израз на пълна изненада.
— Никога не съм го виждала. Защо ще иска да ме убива?
В коридора започнаха да се събират хора — един от телохранителите, който току-що се бе появил на сцената, ги държеше настрана от стаята на Амеран. Грей отново я притисна към себе си.
— Нямам представа защо се е опитал да те нарани, но, кълна се, ще направя всичко възможно да открия.
Гидиън извади ножа от гърдите на мъртвеца, избърса кръвта по него в качулката му и го прибра в колана си.
— Аз съм виновен, скъпа лейди — обърна се той към Амеран и в гласа му ясно прозвучаха нотки на съчувствие, които тя не бе свикнала да чува от него. — Ако не бях настоявал на срещата с Грей, нямаше да минете през това изпитание сама.
Амеран се насили да се усмихне. Питаше се дали Грей усеща неискреността на думите му.
Грей се вторачи в мъртвото тяло пред краката си.
— Бих искал аз да бях забил ножа в сърцето му. — Хвана ръката на Гидиън. — Благодаря ти, приятелю мой. Благодаря ти. Винаги ще ти бъда задължен.
— Не ми дължиш нищо. Доколкото си спомням, ти си спасявал живота ми неведнъж. — Поклони се на Амеран. — С радост ще посрещна всяка възможност да гарантирам сигурността на бъдещата лейди Карлайл.
Амеран се намръщи. Нещо не бе съвсем в ред.
Забеляза ножа на убития до крака на леглото. Спомни си, че го бе сритала под леглото, преди да изтича от стаята.
Умът й бързо прехвърли събитията отпреди няколко минути и не регистрира звуци от борба между Гидиън и убития. Но за сметка на това й припомни няколкото думи, произнесени от нападателя й преди смъртта му, с които той бе разпознал Гидиън.
Гидиън я гледаше втренчено със студена, враждебна усмивка.
Амеран се опита да не издаде мислите си.
— Наранен сте. На ръката ви има кръв.
Той махна с ръка.
— Няма нужда от безпокойство. Дребна работа. Успях да изтръгна ножа от ръката му, преди да ме нарани сериозно.
Грей прегърна приятеля си.
— Нямам думи, с които да изразя…
Гидиън стегна ръцете си около него.
— Ти би направил същото за мен.
Амеран погледна мъртвеца. Прекалено удобно наистина — особено предвид казаното от Гидиън онзи ден на борда на „Феър Уиндс“, че ще моли за шанс да спаси живота й.
Беше получил своя шанс и заедно с него — благодарността на Грей. Каквито и различия да се бяха появили между тях, смъртта на непознатия, който се бе опитал да я убие, бързо ги беше изгладила.
По коридора отекнаха тежки стъпки и след миг кралят влезе в стаята й.
— Каква е тази суматоха? — Видя тялото в локва кръв. — Хиляди дяволи. Какво се е случило на този нещастник?
Гидиън побърза да разкаже на краля събитията, като не забрави да подчертае собственото си участие в тях.
— Добре ли си? — обърна се кралят към Амеран с неочаквана нежност в гласа — нежност, с която обикновено се обръщаше към кучетата си, не към хората.
Амеран се опита да се усмихне.
— Веднага щом сърцето ми се успокои, ще бъда добре.
Очите на краля се спряха на рамото й. Амеран бързо придърпа жалкия остатък от пеньоара си над раменете. Когато се осмели отново да вдигне очи към краля, разбра, че той е забелязал рождения й белег.
Кралят се обърна към един от телохранителите около него.
— Кой е този мъж?
Не зная, Ваше величество.
— В такъв случай давам ти един час време да разбереш кой е.
Телохранителят отдаде чест, чукна с токове и излезе от стаята.
— Сигурна си, че не си ранена, нали? — запита той Амеран и в гласа му отново звънна странна нежност.
— Не съм ранена, Ваше величество — успокои го тя.
Кралят сложи ръка на рамото на Гидиън.
— Смелостта ти няма да остане невъзнаградена.
Гидиън коленичи на едно коляно пред краля.
— Не желая награда, Ваше величество — искам само да ми дадете шанс да се оправдая в очите ви.
Кралят не отговори веднага.
— Ще имаш тази възможност, капитан Хорн.
— Благодаря ви, Ваше величество. — Гидиън се изправи бавно, все още с наведени очи. — Няма да ви разочаровам отново.
— Ще видим. — Кралят се обърна към друг от телохранителите си. — Махнете този мъртъв негодник оттук и почистете кръвта. Един от вас да стои пред тази врата денонощно, докато не наредя нещо друго.