Кралят отново хвърли поглед към рамото на Амеран и я принуди да го погледне.
— Ще изпратя за теб сутринта. Трябва да разговаряме по много въпроси.
Амеран наведе глава.
— Както желаете, Ваше величество.
Кралят излезе от стаята, без да каже нищо повече, заобиколен плътно от телохранителите си. Най-едрият от тях, изостанал малко, прехвърли с лекота тялото на мъртвеца над рамото и излезе.
Стаята вонеше на кръв и смърт. Зад мъжа с тялото на рамо се проточи кървава ивица…
Грей прегърна Амеран и я изведе в коридора. Гидиън вървеше от дясната й страна. Той протегна ръка към нея само веднъж, но тя се дръпна настрана.
— Няма да се успокоя, докато не науча подробности за случилото се — заяви Гидиън.
Амеран кимна. Внимаваше да не го гледа в очите, за да не разкрие подозренията си.
Грей се усмихна с благодарност.
— Ти наистина си ми като брат.
Гидиън поклати глава.
— Знам, че между нас напоследък имаше различия, но…
Грей махна с ръка да замълчи.
— Няма нужда от извинения или обяснения. Нямаше да споделяме едни и същи възгледи толкова дълго, ако не бяхме истински приятели.
— Както кажеш, скъпи приятелю. — Гидиън отново погледна Амеран с усмивка. — Спете добре, скъпа лейди. Няма да има повече нападения срещу вас. Обещавам.
Амеран се запита какво точно се крие зад усмивката и уверенията му.
По-късно, когато двамата с Грей лежаха притиснати в прегръдките си на леглото, не можа да сдържи подозренията си.
— Не приемаш ли за странно, че нападателят ми нарече Гидиън по име?
Грей разхлаби прегръдката си.
— Какво?
— Когато Гидиън се втурна в стаята ми, мъжът, който ме нападна, се обърна към него по име. „Почакайте, капитан Хорн.“ Това бяха думите му.
— Може да е познавал Гидиън — целуна я успокоително Грей. — Знам какво си мислиш, но Гидиън е много известен сред хората тук и изобщо. Той едва ли познава всички хора, които знаят името му. — Отново я притисна до себе си. — Уморена си, скъпа моя. Преживя истински кошмар. Спи сега. Аз съм до теб.
Но Амеран не можеше да заспи и не пожела да остане насаме с тревожните си мисли.
— Гидиън е виновен за това, което ми се случи. Сигурна съм. Знам това!
— Знам какво е отношението ти към Гидиън и не те обвинявам, но…
— Той е виновен, Грей! Казвам ти — той е виновен! — възкликна тя.
— Разтревожена си — каза й той нежно. — Сутринта нещата ще изглеждат по друг начин.
Амеран се отскубна от ръцете му.
— Да, прав си — разтревожена съм. Някой се опита да ме убие и съм сигурна, че зад този опит стои Гидиън. — Седна в леглото и обгърна с ръце колената си, като ги притисна в гърдите си. — Ръката на Гидиън не бе срязана. Кръвта по нея беше кръвта на нападателя. Той не бе въоръжен. Сигурна съм в това, защото му изритах ножа под леглото.
Амеран скочи и бързо се наметна с пеньоара. Грей запали свещта на масичката до леглото.
— Къде отиваш?
Амеран му хвърли ризата и панталоните.
— Ще отидем да вземем този нож. Искам да ти докажа, че говоря истината.
Грей въздъхна демонстративно.
— Както виждам, нямам друг избор, освен да изпълня желанието ти, иначе няма да имам нито минутка спокойствие тази нощ.
Амеран не обърна внимание на оплакванията му и го издърпа в коридора.
Подът беше почистен, но стаята все още миришеше на смърт.
Амеран посочи под леглото.
— Погледни сам.
Грей отново въздъхна високо, коленичи и затърси с очи под дървената рамка на леглото.
— Няма нищо друго освен прах.
Амеран го изблъска и се наведе да погледне под леглото сама. Ножът не беше там — Грей бе прав. Изправи се и изтупа праха от ръцете си.
— Няма го.
— Повече от очевидно.
Амеран се намръщи.
— Но беше там. Има само едно обяснение за липсата му сега… Гидиън.
— Разбира се, той е знаел, че ножът е тук, и се е върнал в стаята да го прибере. — Тонът му бе подчертано саркастичен.
Амеран го отблъсна настрана и излезе гневно от стаята. Върна се в леглото, без да каже нищо повече.
Когато по-късно Грей протегна ръце към нея, гласът му бе по-нежен.
— Амеран, каквото и да си мислиш, не можеш да отречеш факта, че Гидиън ти спаси живота.
Амеран рязко се отдръпна от него. Измести се до края на леглото с гръб към него.
— Грешиш — той не спаси живота ми. Но за сметка на това направи всичко възможно никой да не разбере истината за мотивите на нападателя. — Не й бе нужно да погледне лицето му, за да разбере, че Грей остава глух за думите й. — За какво искаше да говори с тебе Гидиън тази нощ чак толкова належащо, че да не може да изчака до сутринта? Кажи ми — помоли го тя.