— Може и да е бил крадец, но целта на нападението му бе друга. — Имаше чувството, че не казва нищо ново на Констанс — всичко това й бе добре известно. — Едва ли здравето ми е причина за присъствието ти тук — продължи с обвинителна нотка в гласа.
Констанс впери студен поглед в нея.
— Наистина ли си вещица?
— Някои казват, че съм.
Външно Констанс остана спокойна.
— Така си и мислех. В края на краищата това е единственото възможно обяснение защо Грей предпочете теб. Омагьосала си го, нали?
Амеран се изсмя.
— Той ме обвинява в това всяка вечер, докато се любим. — Каза го, за да изтрие злобната усмивка от лицето й. — Моите магии нямат нищо общо с изкуството на дявола.
Констанс приглади с ръка розовите дантели около врата си.
— Говори се, че си дъщеря на краля. Вярно ли е?
Амеран продължи да се усмихва.
По този въпрос предлагам да говориш с краля. — Не бе трудно да разбере, че Констанс започва да губи търпение.
— Майка ти е била вещица, осъдена на обесване — заяви Констанс: това не бе въпрос, а хладно изтъкване на факт.
— Майка ми е мъртва.
— Да, чух. Възнамеряваш ли да останеш дълго в Уайтхол?
— Едва ли ще взема това решение сама.
— О?
Амеран се отпусна демонстративно в креслото си. Почти се наслаждаваше на безпрецедентното нарушение на уединението й.
— Това решение ще бъде взето от бъдещия ми съпруг.
Констанс се изсмя студено.
— Грей никога няма да се ожени за теб.
— Ще видим.
Констанс се изправи.
— Ако бях на твое място, щях много да внимавам. Следващия път може и да нямаш късмета, който си имала снощи.
Амеран не можа да се сдържи и протегна крака си точно когато Констанс минаваше край стола й с вирната глава и тържествена походка. В следващия миг дукесата на Мороу лежеше просната с лице върху пода. Когато най-сетне успя да възстанови равновесието си и да се обърне към Амеран, посрещна я хладна усмивка.
— И твоят късмет може да ти изневери — напомни й Амеран, отвори вратата и й посочи пътя навън.
Но когато я затръшна зад дукесата, краката й се разтрепериха. Констанс почти бе признала, че стои зад опита за убийството й и че ще продължава да заговорничи. Тази жена можеше да се окаже опасна и смъртоносна като Гидиън.
Когато сърцето й се успокои, Амеран реши да отиде при Нел Гуин. Грей не й беше забранил изрично да се среща с любимката на краля; само бе подхвърлил нещо подобно, но в този момент тя имаше нужда да говори с някого, който да я изслуша със симпатия. Ако някой знаеше дворцовите интриги, това със сигурност бе Нел!
Нел реагира буйно, когато разбра за случилото се снощи и за сблъсъка й с Констанс преди по-малко от час.
— Гидиън и Констанс заговорничат открай време — каза Нел и наля чай от сребърна кана в гостната на подарената й от краля къща в Пел-Мел. — Преструват се на непримирими врагове, но са по-близки от грахови зърна в шушулка.
— Грей е убеден, че се презират — въздъхна Амеран и отпи от чая.
— Успяха да измамят много хора. — Нел предложи на Амеран посипани със захар кифли, току-що извадени от фурната. — Тая кокошка надживя трима съпрузи и всеки от тях умря неочаквано. — Намигна на Амеран. — Ако разбираш какво искам да кажа. Обзалагам се, че ги е отровила. Това е много често използван за такива цели начин: трудно се установява.
Крехката порцеланова чаша затрепери в ръката на Амеран. Запита се дали следващия път Констанс и Гидиън нямаше да опитат с отрова.
Нел облиза захарта от пръстите си и посегна за втора кифла.
— Преди няколко години преживяхме голям страх — някои хора внезапно умряха един след друг, без да се разбере защо. В един от случаите дори имаше съмнение за участие на кралицата. Разбира се, бедният Чарли трябваше много бързо да прекъсне тези слухове. — Нел я прегърна импулсивно. — Бедничката. Представям си какъв ужас си изживяла снощи. Учудвам се, че си на крака, а не в леглото.
Амеран си спомни неприятностите от миналата нощ.
— Няма да мога да спя спокойно, докато не разбера кой точно стои зад тази моя близка среща със смъртта.
Нел стисна ръката й.
— Ти си имаш Грей, скъпа. Не трябва да се тревожиш.
Амеран остана сериозна.
— Грей отказва да повярва, че Гидиън е отговорен за случилото се. — Разказа на Нел за изчезналия изпод леглото нож. — Сега, благодарение на Констанс, съм лишена от доказателството, с което да подкрепя обвиненията си срещу Гидиън.
— А тази кучка е много хитра. Не забравяй думите ми: тя е толкова мръсна, подла и опасна, колкото и Гидиън. Познавала съм жени като нея — по-страшни са от бесни кучета с пяна по муцуните.