Амеран вдигна кифлата към устните си, но не отхапа от нея.
— Констанс иска Грей за себе си. Ясно е защо желае смъртта ми, но какво печели Гидиън? Аз не представлявам заплаха за него. Какво ще спечели от смъртта ми?
— Нямам доверие на капитан Хорн — забеляза Нел между две хапки.
— Страх ме е, че един ден той ще се обърне срещу Грей.
— Напълно е възможно — съгласи се Нел. — Грей е всичко, което Гидиън би искал да бъде, а не може.
— Грей ми каза, че веднъж Гидиън спасил живота му. — Амеран се намръщи. — Сигурна съм, че Гидиън никога няма да му позволи да забрави това.
Нел се закикоти.
— Гидиън не прави нищо без полза за себе си. Грей ще изплаща този дълг до края на живота си.
Лицето на Амеран остана напрегнато от безпокойство.
— Да ми се удаде само да отворя очите на Грей, да го убедя колко е опасен Гидиън… — Разказа на приятелката си за първата си среща с Гидиън и за лъжите му, които тогава я разделиха от Грей. — Не разбирам защо Грей отказва да повярва, че Гидиън е способен на зло без всякакви задръжки…
Нел хвана ръката й.
— Гидиън е в състояние да го разубеди и отклони от всяко негово решение.
— Страхувам се, че ще ни причини още тревоги и страдания — въздъхна тъжно Амеран.
— Ако Грей не го държи под око, това трябва да правиш ти — посъветва я Нел.
— Знам.
Нел й предложи още една кифла.
— Не разбирам приятелството между Грей и Гидиън. Грей и кралят са много близки, а Чарлз презира Гидиън. Преди няколко месеца бе разкрит заговор за убийството на краля и Гидиън беше заподозрян като един от вдъхновителите. Той обаче успя така добре да прикрие следите си, че срещу него не можаха да бъдат намерени никакви улики — останалите трима подстрекатели за заговора бяха убити по време на сън. Много удобно за Гидиън, нали? — Амеран се съгласи. — След убийството на тримата никой не посмя да обвини Гидиън от страх да не ги последва.
Разстроена, Амеран разказа на Нел за размяната на любезности между краля и Гидиън. Нел сбърчи нос.
— Този негодник. Дори и да се разбере истината, той ще я представи така, че да се окаже велик герой, за да внуши на краля и Грей чувството, че са му задължени. — Гласът й се смекчи. — Кралят говори ли с теб?
Амеран кимна с усмивка.
— Тази сутрин се разхождахме с него в градината — за мен това бе изключително удоволствие.
Нел изглеждаше доволна.
— Ти си негова дъщеря, нали?
Амеран кимна: знаеше, че на Нел може да се довери. Нел доволно се усмихна.
— Вие двамата си приличате много. Разбира се, някои в двореца ще заявяват, че си го омагьосала — например кралицата, Констанс…
Амеран бе изненадана колко много знае Нел — известни й бяха неща, които би могла да научи само от краля. Отметна разсеяно дългата черна коса от раменете си. Забеляза погледа на Нел върху рамото си с белега — знаеше какво си мисли тя.
— Това ли искаш да видиш? — Амеран с усмивка смъкна ябълковозелените панделки, които прикрепваха ръкава на роклята й.
— Кралят се чудеше дали имаш рождения белег на Стюартите — каза Нел. Докосна белега с върха на пръста си. — Много му се искаше да вярва, че си негова дъщеря, но често е бил подвеждан. Има отрицателни качества като всеки човек, но е добър по душа. Покажи му го. Обещай ми, че ще го направиш. Това ще го зарадва.
— Той го видя снощи — пеньоарът ми бе разкъсан в борбата с онзи нещастник.
Нел стисна ръката й.
— Амеран, повярвай ми, в душата си кралят е мил и чудесен човек. Ще постъпи с теб правилно, бъди сигурна. — Плесна възторжено с ръце. — Това означава, че ти си сестра на Чарли и Джейми! Ние с теб сме, може да се каже, роднини. — Отново стисна силно ръката на Амеран. — Какъв припадък само ще получи киселата като оцет кралица, когато чуе новината.
— Засега не искам никой друг да знае това — каза Амеран със сериозен глас. Сигурна бе, че Нел ще запази тайната й.
— Няма да кажа нито дума: кълна се.
Амеран усети, че трябва да даде някакво обяснение на Нел.
— Не искам присъствието ми в Уайтхол да причини каквито и да било тревоги на краля. Сигурно си чула приказки, че съм вещица, нали?
Нел кимна.
— Слухове, които Констанс разпространява от омраза и желание за мъст.
Амеран се замисли продължително върху това, което Нел още не знаеше, но което се канеше да сподели с нея. Пое дълбоко дъх и й разказа за тъмните занимания на майка си.
— Но това още не означава, че и ти си такава — побърза да изтъкне Нел.
— Не практикувам черна магия, но признавам, че от време на време съжалявам за това… Ако можех да правя магии, сигурно нямаше да живея в непрестанно напрежение… — Не можа да сдържи усмивката си. — Щях да направя така, че всичките ми тревоги и хората, стоящи зад тях, да изчезнат като дим.