Амеран се загуби в погледа му. Синевата му я успокои от мрачните предчувствия.
— Аз съм твоя, можеш да постъпиш с мен както пожелаеш.
— Тогава ще дойдеш ли с мен в Англия? — попита той изгарящ от нетърпение.
— Готова съм да отида навсякъде, където наредиш — отвърна нежно тя.
Грей я притегли още по-близо.
— Това богатство е много по-голямо от всичко, което съм очаквал и което заслужавам. Обещавам ти никога да не съжаляваш за решението си.
Най-после устните му се впиха в нейните. Целувката му беше нежна и въпреки това властна. Пламенността й подсказваше, че ще последва още по-голяма страст.
Последваха още много целувки и тя усети, че се разтапя. Знаеше, че не е създадена за никой друг, освен за нейния английски морски капитан. С всички сетива изпитваше изгарящо желание и болезнена необходимост за още една целувка, после за още една.
Нова целувка опари сочните й устни.
— Мое скъпо съкровище, жадувах този миг, откакто за първи път те видях — каза Грей останал без дъх.
Амеран усети как минава все повече и повече под негова власт.
— Moi, aussi, mon cher. Аз също, любими. — Зарови лице в космите на гърдите му. Това, което чувстваше дълбоко в себе си, я плашеше. Не беше ли това страшният грях, за който майка й неколкократно я бе предупреждавала? Отчаяно се бореше с изгарящата я сладост. Грей не беше като мъжете, за които я предупреждаваше майка й. Обещанието му за брак беше искрено, а не евтин ход, за да легне с нея.
Без да я предупреди, Грей я освободи от прегръдките си.
Амеран се пресегна и се хвана за мокрия камък, за да удържи разтрепераното си тяло. Какво имаше? Какво бе направил?
Тъгата, която изпитваше Грей, се изписа на лицето му.
— Съжалявам, любима. Нали ще ми простиш моето недостойно поведение?
— Да ти простя? — Амеран веднага усети причината за тревогата на Грей. Тя се усмихна, разтвори ръце и му даде знак да се приближи. — Няма причина за извинения. Не си направил нищо лошо.
Погали косата й.
— Сигурна ли си?
— Никога друг път не съм била по-сигурна от това. Обичам те и те желая точно толкова, колкото и ти ме желаеш.
Без никакъв срам тя притегли неговата глава към своята и целуна устните му с такава страст, че самата тя се изненада. Усети как той се предава на желанието на устните й.
— О, скъпа моя, моя скъпа Амеран — повтаряше отново и отново. — Нали не се съмняваш в чувствата си?
— Да, да, хиляди пъти да — уверяваше го тя.
Грей бързо свали ризата си и я разстла върху износения килим.
Амеран тръпнеше от благоговение. Раменете му бяха точно толкова широки и силни, колкото си бе представяла. Гърдите му бяха изящно изваяни. Тя се възнесе от мъжествения му аромат. Как копнееше да се пресегне и да го докосне, но се страхуваше. Как ли щеше да реагира? Откъде да разбере какво трябва да направи?
Тя се пресегна свенливо и докосна златния кръст на врата му. Беше инкрустиран с диаманти, рубини и изумруди.
— Намерих го преди много години, когато бях малко момче — обясни той. — Гмурках се в едно езеро и го намерих там, под един камък. — Целуна пръстите й един по един с цялата нежност, на която бе способен.
Ръката й се плъзна по сянката, която бе останала под кръста от липсата на слънце. Прошепна:
— Красив е.
— Едно време мислех, че това е най-красивото нещо, което човек някога е сътворил. — Верен на своята нежност, той внимателно я положи да легне върху ризата. — Мислех така, докато не срещнах теб.
Сърцето й запрепуска лудо.
— В продължение на много години този кръст ми носеше късмет. И въпреки това никога не съм бил по-богат, отколкото сега.
Леки тръпки преминаха по цялото й тяло, когато той свали дрипавата алена дреха от раменете й. Две нежни възвишения от плът се изправиха пред него, да го поздравят. Той погали с връхчето на пръста си рождения й белег с форма на светкавица. Усмихна се и каза:
— Колко странно. Моят крал има същия белег на рамото си.
Амеран прегърна раменете му и добави:
— Мама ми казваше, че съм се родила с този белег, защото се била изплашила по време на една гръмотевична буря.
Грей целува устните й дълго и страстно. Въздишката му издаваше някаква тревога.
— Ти си по-хубава, отколкото си представях. Ако не ме желаеш толкова силно, колкото аз те желая, трябва да ми кажеш още сега. Още един миг и аз няма да мога повече да контролирам желанията си.
Амеран обви врата му с ръце и го прикани да се приближи. От целувките му розовите връхчета на гърдите й набъбнаха. Амеран извика от радост.