Выбрать главу

Двете се разсмяха и си взеха по още една кифла.

— Къде са момчетата? — запита Амеран малко по-късно.

— В Уайтхол са, за уроците по фехтовка. Чарлз е решил да ги направи изкусни фехтовчици. За него тези момчета са много скъпи. — Нел се намръщи. — Той държеше много и на Джейми, както и аз. Обожавах това момче, но то се превърна в негодник. Още от малък си мечтаеше един ден да стане крал и ако някога показваше обич към баща си, то бе заради тези негови сънища. Твърди дори, че кралят и майка му били женени! Кръгли глупости! Майка му, Люси Уолтърс, бе само още едно момиче от кръчмата с хубаво личице. Тя с радост сядаше на масата с всеки мъж с някой и друг шилинг в повече. — Нел въздъхна. — Както и да е. Скоро всички надежди на дука на Монмаут за наследяване на баща му ще бъдат прекършени завинаги. Досега Чарлз се стремеше да спести на сина си общественото унижение, но дукът премина всички граници. Чарлз няма друг избор, освен да отхвърли официално претенциите му.

— Истина ли е, че се кани да публикува в „Газет“, за да се прочете от всички в Лондон, че слуховете по отношение женитбата му с когото и да било другиго, освен с кралицата, не са нищо повече от злобни и подли лъжи? — запита с любопитство Амеран.

Нел кимна.

— Тъжно е, знам, но няма друг начин да му се затвори устата. — Поклати глава. — Готова съм да издера очите на всеки, който причини и един миг болка на моя Чарли.

— Изглежда, истински обичаш краля…

— С цялото си сърце и душа — отговори Нел и погледна замислено през прозореца. — Обикнах го от първия миг, в който го видях. Когато се върна в Англия, бях само на десет години. Спомням си този ден като че ли бе вчера… Двете със сестра ми Рози се изкатерихме на най-високия покрив, за да можем да видим процесията. А, светът никога не е виждал по-красив и по-представителен мъж от моя Чарли Стюарт. — Постави ръка на гърдите си. — Когато го видях, сърцето ми започна силно да бие — разбрах, че той ще бъде мъжът в живота ми. — Въздъхна дълбоко. — Бе облечен във великолепна военна униформа със сребърни верижки около врата и яркочервена пелерина над раменете, ботушите му бяха до коленете, черни и излъскани до блясък. На главата си носеше боброва шапка с дълго яркочервено перо, което се ветрееше зад него. Красиви черни къдрици падаха върху раменете му. По улицата се носеше миризма от печени месо и току-що извадени от фурната сладкиши; край целия път от Свети Павел до Фондовата борса горяха огньове. — Нел се разсмя и посегна към друга кифла. — От момента, в който го видях, знаех, че е предназначен за мен. Той погледна нагоре — право към мен! — и се усмихна. Кълна се, че направи точно така. Още тогава реших, че ще се запазя за него, независимо от натиска на майка ми да си търся богат джентълмен, който да ме издържа.

Амеран слушаше внимателно разказа й. Не каза нищо, когато Нел й разказа за нещастното си детство. Нел бе добросърдечен човек и приятна събеседничка; харесваше й да бъде в женска компания, каквото и да говореше Грей.

— Майка ми притежаваше публичен дом — при нея идваха богати джентълмени, които бяха обслужвани според желанията им с бира, бренди, вино или някое от момичетата… Мама вкара рано Рози в бизнеса, но не можа да постигне нищо с мен. Не исках никакъв друг мъж освен този, когото вече обичах. — Закикоти се като младо момиче. — Като си помисля само как се мръщех и правех на кривогледа, за да изглеждам достатъчно грозна и да държа мръсните им ръце настрана от себе си. Ако някой се опитваше да ме докосне, квичах като прасе под нож. Дори се преструвах, че имам припадъци, за да ги накарам да ме мислят за луда и да ме оставят на мира. Амеран се смееше от сърце.

— Нищо чудно, че си най-добрата актриса в Дръри Лейн.

— Лорд Карлайл ли ти каза това?

Амеран кимна.

— Изненадана съм, наистина. Той не ме харесва особено много. — Тя побутна Амеран. — Обзалагам се, че ако лордът знае къде си сега, ще вдигне шум до небесата.

— О, не — побърза да отрече Амеран. — Разказах му всичко за разговора ни в градината.

Нел я изгледа с подозрение.

— И какво ти каза, когато свърши?

Амеран отклони поглед.

— Каза ми, че се радва за мен, че е хубаво да имам приятелка.

— Имаш ли желание да станеш актриса?

Амеран поклати отрицателно глава. Нел се засмя.

— Чудесно, защото няма да имаш шансове — не те бива за лъжец.

— Много бих искала да те видя на сцената — Амеран се опита да промени темата.

— Отдавна се оттеглих от сцената, скъпа моя. Чарли счита, че това не е подходяща професия за майката на синовете му. Купи ми тази хубава къща, проряза отвор в стената на градините си, за да може да идва тук винаги, когато поиска.