— Липсва ли ти сцената?
— Ужасно — отговори тя с тъжна въздишка. — Когато бях момиче в публичния дом на майка си, знаех, че тя няма да ме остави на мира, докато не ме изтика на улицата да си търси клиенти; за да избегна това започнах работа при Ориндж Мол — продавах портокали пред кралския театър. И знаеш ли какво се случи? Забеляза ме най-добрият актьор на всички времена! Чарли Харт — първият ми Чарли…
Нел се усмихна с обич и признателност.
— Той ме научи да чета и да играя — между другите неща, разбира се, — но аз никога не забравих Чарлз-краля. О, не — позеленявах от завист, когато любовницата му, лейди Касълмен, идваше в театъра, за да се похвали с кралските подаръци!… Чарлз Харт ми даваше някоя и друга роля в неговите пиеси. Когато бях за първи път на сцената, погледнах право към ложата на краля и той ми се усмихна: сякаш си спомняше за мен от деня, в който ме видя на покрива. Плакала съм дни наред, когато разбрах, че е изпратил за Мол Дейвис същата нощ, за да го забавлява в интимен кръг… Едва не я оскубах, когато се фукаше на другия ден с рубинения пръстен, който й бе дал… — Нел се отпусна на канапето. — Тогава още не знаех как ще се развият нещата, но моят ден наближаваше. Чарлз Харт ми даде роля на влюбено момиче, което следва навсякъде любимия си, преоблечено като паж. Трябваше да нося възможно най-тесните зелени панталони. — Вдигна полата си и показа чифт не особено дълги, но добре оформени крака. — Целият Лондон, включително и кралят, бяха като ударени от гръм. — Намигна й. — Същата вечер кралят изпрати за мен, не за Мол. — Отново въздъхна. — Сигурна ли си, че не ти е скучно, скъпа?
— Съвсем не! Много ми е интересно — възкликна Амеран. — Моля те, продължавай.
— Искаш ли наистина?
— Да, да, моля те!
Нел се намести по-удобно и продължи.
— Бях заведена в покоите му, където се бяха събрали най-близките му приятели. — Нел затвори очи и се опита да види по-ясно тази сцена от миналото с всичките й подробности. — Там бяха Рочестър и жена му, онази стара свиня, лорд Бъкингам и неговата лейди, лорд Бъкли, Етъридж и Мългрейв. Пях за тях, танцувах, рецитирах им стихотворения, които бях научила от Чарлз Харт… После останахме сами — той и аз. Струваше ми се, че сърцето ми ще се пръсне! За първи път в живота си бях като че ли с вързан език.
Амеран възторжено плесна с ръце.
— Това е бил прекрасен миг за теб — сбъдване на мечтата ти!
— Да, така беше. Права си. — Нел се усмихна, потънала в сладки спомени. — До гроб ще лелея в сърцето си спомена за начина, по който ме ухажваше… — Започна бързо да си вее с кърпичка. — „Тази вечер съм мъж, обикновен мъж на име Чарлз Стюарт — каза ми той, — а ти си красива жена, Нел от Олд Дръри“… И после ми изрецитира едно от неговите стихотворения — моят Чарли е много добър поет. „Няма по-страшен ад от любовта, любовта към теб“.
— Трапчинките й весело затанцуваха. — Каква прекрасна нощ преживях тогава! Влюбих се още по-силно. Призори бях отнесена до къщи на стол-носилка. Всички момичета искаха да видят дрънкулките, които ми бе подарил, но аз знаех, че съм получила много повече.
— Колко романтично. — Амеран се чувстваше все по-добре и по-добре с Нел. Искаше й се само Грей да прояви малко повече разбиране към нея и потребността й от близка приятелка.
— Следващата ни среща не беше много романтична. — Нел се преви на две от смях. — Точно се бяхме отпуснали в кралското ложе и най-неочаквано пристигна кралицата. Успях да се скрия зад завесата до стената. Кралицата решила, че Чарли е болен, и му носеше горещо питие от мляко, вино и подправки. В най-неподходящия момент едно от проклетите кучета се измъкна изпод леглото с един от чехлите ми и го пусна върху кралския й крак.
Амеран се разсмя до сълзи.
— Какво се случи?
— Бедната Катрин си взе питието и излезе. — Нел се присъедини към смеха й. — Преживели сме прекрасни мигове, аз и моят Чарли Стюарт. Да, той е имал и други жени — трябваше да поддържа репутацията си на голям любовник. Но вярвам, че аз съм тази, при която той идва в моменти на тревога или когато има нужда от съчувствие.
— Нел намигна. — Много са следобедите, в които е прескачал тази стена и е Близал в спалнята ми през прозореца.
Амеран не споделяше безгрижния начин, по който Нел приемаше изневерите на краля, но не каза нищо. Тя самата никога не би могла да прояви подобна търпимост към мъжа, когото обича с цялото си сърце. Нел я плесна игриво по коляното.
— Виждаш ли каква съм егоистка — цял следобед говорих за себе си, времето си тече и ние не направихме дори опит да разрешим проблемите ти с Гидиън и Констанс.