— Но успя да ме разсееш и да отклониш мислите ми от тези двамата, макар и за кратко време. Много съм ти благодарна — отговори й Амеран.
Нел стисна приятелски ръката й.
— Внимавай с тях — и с двамата. Тези двамата не замислят нищо добро. Не допускай никой да те убеди в противното. Рано или късно Грей сам ще открие това.
— Надявам се, че ще бъде по-рано… — забеляза със свито сърце Амеран. — Имам чувството, че каквото и да замислят, краят му ще бъде смъртоносен.
Нел загрижено поклати глава.
— Внимавай, скъпа. Бъди нащрек и за себе си, и за Грей. — Тя потупа ласкаво ръката й. — Знаеш къде можеш да ме намериш в случай на нужда.
Амеран не можа да се сдържи да не я прегърне.
— Чудесна си, Нел, наистина.
— И ти си прекрасна, скъпа моя. — Нел отметна назад непокорните си кестеняви къдрици. — Има нещо общо между нас, нали? В края на краищата сме почти роднини.
Амеран се засмя заедно с нея. Не очакваше обаче Грей да види нещата в същата светлина…
11
Амеран се сгуши по-близо до Грей и се загледа в лекото издигане и спадане на гърдите му, докато спеше. Обичаше да го наблюдава, когато той не осъзнава, че погледът й е насочен към него. Лицето му беше толкова красиво, толкова силно. Нямаше търпение да има синове, които да изглеждат точно като него.
Тя се наведе и го докосна леко с устни по бузата. Грапавият белег, врязан дълбоко в плътта, не внушаваше грубост, а достойнство. Тя бе толкова горда с Грей. Със сигурност никога не е имало по-смел морски воин. Бе спечелил предаността на своя екипаж и уважението на английския крал. Само да не беше толкова заслепен по въпросите, касаещи Гидиън!
Гидиън. Самата мисъл за него накара сърцето й да се свие. О, той беше такъв хитрец. Начинът, по който се кланяше и раболепничеше пред Грей и нея, бе противен. Но имаше моменти, когато го бе улавяла как я гледа иззад гърба на Грей — погледи, които я караха да се чувства долна и опетнена. Той кроеше нещо лошо. Бе сигурна в това, но какво ли точно бе намислил? И защо имаше такова предчувствие за гибел?
Амеран нежно отстрани светлите кичури от челото на Грей. Бедният ми любим! Той бе толкова мил и добър. Не би могъл да допусне, че човек, който открито декларира своето вечно приятелство и братска любов, би му създал за миг дори неприятности, на него или на някой обичан човек.
Грей се протегна в съня си и я притегли по-близо до себе си. Все още не отваряше очи, но на устните му грееше най-сладка усмивка. Въздишката му изразяваше спокойно доволство.
Тя го целуна много, много нежно по бузата.
Но суровият израз бързо се върна на прекрасното й, тъмно лице. Гидиън бе хитър като лисица. Той имаше отговори и обяснения за всяко несъответствие, което тя предлагаше на вниманието на Грей. Имаше чувството, че е преследвана от Гидиън, въпреки че Грей не мислеше така, а и може би тя изобщо не бе ритнала ножа под леглото, просто си го бе представила в своето безумно състояние. След това, тя знаеше, че Грей ще смята, че Констанс е дошла в нейния апартамент не за да тършува из нейните вещи, а за да й предложи своето приятелство. Дори информацията за нейния нападател бе дошла от Гидиън, а Грей беше приел безусловно онова, което му бе казано. Името на мъжа бе Джон Тейлър, а той бе крадец от Бастингс, който бе дошъл в Уайтхол, за да върти своя престъпен бизнес. Това до голяма степен можеше да е вярно, но тя бе готова да се обзаложи, че не е цялата истина и че Гидиън и Констанс са го наели за далеч по-лошо престъпление от една кражба. Предполагаше, че никога няма да узнае истината, докато Гидиън не бъде разкрит. Можеше само да се моли никой да не пострада до идването на този ден.
Постави ръка върху гърдите на Грей и вдъхна прекрасната му мъжка миризма.
Изминалите две седмици в Уайтхол не бяха съвсем неприятни. Почти всяка сутрин бе придружавала краля по време на неговите разходки в градините и колкото повече време прекарваше в компанията му, толкова повече го харесваше. Ако не бе намерил компанията й за забавна, сигурно не би пратил съобщение в стаята й предишната вечер за това къде може да бъде открит на следващия ден. Кралят беше добър приятел и тя се чувстваше спокойна с него. След обсъждането на нейния рожден белег тогава, през първия ден в градините, повече нищо не бе споменато за нейния произход. Той не опитваше да се държи като баща, а и тя не се стремеше да бъде призната за негова дъщеря. Търсеше само компанията му, а Нел й бе казала, че с това е спечелила още повече обичта му.
Кралица Катрин бе съвсем различен човек. Тя упорито я избягваше и всеки път, когато се разминеха по коридора, вдигаше разпятието си, за да се предпази от погледа на Амеран.