Дните и нощите й бяха изпълнени с вълнение, което надхвърляше и най-безумните й мечти — приеми, театър, конни надбягвания в Ню Маркет, разходки по Темза, яздене с ловците на лисици в околностите. Никога не бе предполагала, че животът може да бъде изпълнен с толкова много забавни развлечения.
Доволната й усмивка бе кратка и на нейно място скоро се появи намръщена физиономия. За нещастие бе имала няколко срещи с Констанс. По цял Уайтхол се носеше мълвата за магьосничеството й, а имаше и такива, които я гледаха с подозрение и ненавист. Някои от интимния кръг приятели на Констанс, включително кралица Катрин, бяха сигурни, че Сибил Чандлър бе излязла от гроба, за да ги унищожи всичките.
На вратата силно се почука, след което някакъв паникьосан глас извика нейното име и помоли за помощта й.
Грей отметна завивките и Амеран скочи от леглото, като се втурна към вратата, увита в одеяло.
Пред вратата стоеше мисис Търнър. Лицето й бе пепелявосиво, а надолу по бузите й се стичаха сълзи.
— Трябва да дойдете бързо. Има пожар. Малкият Джейми, той е…
Тя започна да хлипа неудържимо. Амеран грабна една пелерина от гардероба си и я наметна върху нощницата си.
— Идвам с теб — каза Грей и бързо намъкна ризата и панталоните си. Докато обуваше ботушите, те вече тичаха надолу по коридора.
Мисис Търнър ги поведе надолу по задните стълби и ги изведе през мрачното мазе навън в една горичка от разцъфтели в бяло и розово дървета.
Кралят седеше в дълбок размисъл до едно от многобройните рибни езера, подпрял главата си с ръце. При звука от бягащи стъпки той вдигна поглед нагоре. Тъмното му лице пребледня.
— Мисис Търнър! Какво има? Нел? Момчетата?
Икономката продължаваше да тича.
— Джейми, Ваше величество. Подпалил се е.
Кралят направи няколко бързи крачки и се озова до тях. Сред висящите лиани по каменната стена имаше дупка, достатъчно широка, за да се промуши един едър мъж. Мисис Търнър ги преведе през нея, като продължиха надолу по пътека, оградена с розови храсти, малко преди цъфтеж. Нел седеше на канапето по нощница и плачеше, като люлееше малкия си син близо до гърдите.
— Татко! — Чарли се хвърли в ръцете на баща си. — Няма да оставиш Джейми да умре, нали?
Кралят притегли сина си до себе си.
— Чарли, не се измъчвай, момчето ми. Братчето ти ще се оправи.
Погледът му не бе така уверен, както думите му.
Амеран коленичи в краката на Нел. Не беше нужно да пита какво се е случило. Къдравата косица на момчето бе опърлена и по бузките му бяха започнали да се образуват големи мехури.
Кралят застана на едно коляно. Протегна голямата си ръка, за да успокои хленченето на малкия си син.
Амеран виждаше агонията, изписана на лицето му.
— Сякаш историята се повтаря — каза той, като погледна Амеран с абсолютна безнадеждност в погледа.
— Свещта… леглото му е било обхванато в пламъци… щял е да изгори, ако не е бил Чарли да го измъкне. — Тялото на Нел се разтърсваше от ридания. Тя погледна жаловито краля. — Ти ще му помогнеш да се оправи, нали?
— Най-горещо моля Бог това да бъде по силите ми, Нел. — Той постави ръка върху коляното на Нел и нежно погали ръката на сина си. — Хайде, хайде, Джейми. Най-лошото вече мина.
— Какво е направено за момчето? — попита Грей мисис Търнър. Трудно й беше да произнася думите заради дълбоките въздишки.
— Студена вода… компреси… мехлеми… това красиво малко лице е белязано за цял живот.
Нел притискаше силно малкото момче, люлееше го бавно и напяваше приспивна песен, а сълзите й не спираха.
— Отиди в моята лечебна градина — инструктира краля мисис Търнър. — Покрай източната стена има едно растение с дълги, месести стебла. Отрежи десетина стебла и ги донеси бързо.
Мисис Търнър трепереше, краката й се преплитаха.
— Аз ще отида, Ваше величество — каза Грей, като хукна навън.
Кралят прегърна силно Нел и сина си.
— Хайде, хайде, мой смел малък воине. Ще направя силно лекарство, което ще снеме огъня от лицето ти.
— Благодаря, татко — произнесе слабото гласче.
Кралят потърси погледа на Амеран.
— Майка ти… тя би могла… можеш ли… ще направиш ли за сина ми това, което майка ти направи за мен.
— Моля се да успея, Ваше величество — отвърна тя без колебание. — Обърни лице към мен, Нел — каза нежно тя.
Нел силно хлипаше.
— Такова хубаво малко личице беше. Точно като малко херувимче.
— Дръж се, Нел. Заради детето — помоли настойчиво, но нежно кралят.
Нел подсмъркна.
— Моля те, моля те, Амеран, трябва да опиташ.