Меги вдигна очи и я погледна, сякаш искаше да й каже всичко, но после бързо промени решението си и отново насочи вниманието си към масата, която бършеше от прах.
— Що за мрачна физиономия при такова едно симпатично момиче? — Амеран стана от стола си и прекоси стаята, за да стигне до мястото, където Меги стоеше със забит в земята поглед. Подозираше, че знае какво се крие зад разтревоженото лице на Меги. Тя беше млада и хубава. Без съмнение някой от благородниците е поискал нещо от нея и е станал причина за прекалената й угриженост.
Амеран протегна ръка към момичето, но Меги се отдръпна с уплашен поглед.
Усмивката на Амеран бе тъжна. Сега разбра. Предположи, че дори страхът от наказанието на краля не е вързало бъбривите езици на слугите на Нел.
— Мислех, че сме приятелки, Меги.
— Наистина ли си вещица? — Меги направи една плаха стъпка към нея.
Амеран поклати отрицателно глава.
— Не, не съм.
Меги с облекчение въздъхна.
— Не можех да си представя, че си някакво сатанинско същество. Твърде мила и симпатична си.
— Меги, кой ти каза, че съм вещица?
— Ами всички говорят за това как си излекувала малкия син на мисис Гуин. Казват, че си поставила ръцете си върху лицето му и кожата, която тогава била съвсем изгоряла и на мехури, сега е мека като бебешко дупе. — Кафявите й очи се разшириха от учудване. — Наистина ли е било така? Наистина ли си издухала огъня, както казват хората? — Меги я бе зяпнала, сякаш бе някакво чудо на природата.
Амеран познаваше добре този поглед. Тя продължи да се облича.
— Всъщност кралят излекува Джейми. Той има едно чудесно растение в лечебната си градина, което изсмуква огъня при изгаряне.
— Какво е това растение?
— Казва се алое и расте на един далечен остров — отвърна тя.
— Не чух нищо за някакво си растение алое. — Меги не се притесняваше от нейните погледи. — Майка ти наистина ли е била изгорена на кладата?
Амеран поклати отрицателно глава.
— Майка ми умря съвсем наскоро от треска. Какво още си чула?
Меги се осмели да се доближи.
— Приятелката ми Шарлот, тя е прислужница на херцогиня Мороу… така де, Шарлот ми каза, че е чувала, че майка ти и кралят били любовници и кралят бил твой баща.
— Баща ми беше рибар — каза Амеран с убедителност, която съвсем не изглеждаше престорена.
Меги се усмихна с облекчение.
— Значи си обикновен човек като мен.
Амеран се усмихна.
— О, не мисля, че някоя от нас е обикновена, Меги Дехоун. Всъщност, смятам, че и двете сме изключителни.
Всякакво съмнение бе заличено от лицето на момичето.
— Мисля, че сме доста изключителни, а?
Амеран заглади гънките на полата, която току-що бе взела от гардероба.
— Меги, Шарлот споменавала ли е някога за капитан Гидиън Хорн?
Меги се изкиска.
— А, красив дявол е той. Задява всички прислужници. Опита се да ме подмами на тавана веднъж, но онова, което сложих между краката му не беше каквото искаше.
Амеран се засмя. Почака, като се надяваше Меги да каже нещо повече, но тя сякаш си прехапа езика.
Меги взе един порцеланов лебед и го избърса от прахта за трети път.
— Мисля, че един следобед видях капитан Хорн и херцогинята в градината — каза Амеран, като искаше да насочи разговора към Гидиън и Констанс. — Но когато споменах за това на лорд Карлайл, той ми каза, че не бих могла да съм ги видяла заедно, защото те се презират.
Меги се намръщи. Амеран се опитваше да не следи реакцията й.
— Обещай ми, че няма да пророниш нито дума никому. Не искам приятелката ми да загази по някакъв начин заради мен. Шарлот ми каза, че капитан Хорн посещава херцогинята всяка нощ, след като всички си легнат да спят.
Амеран се усмихна.
— Очевидно лорд Карлайл греши.
— О, не съвсем. Те искат всички да мислят именно това. — Лицето й се смръщи. — Чудя се защо.
— Аз също.
Меги усети как се изчервява.
— Шарлот казва, че се изненадва как изобщо на капитан Хорн му остава някаква сила за през деня.. — Момичето погледна уплашено. — Няма да кажеш на никого, нали? Не искам приятелката ми Шарлот да има някакви неприятности заради мен. Последния път, когато херцогинята й свалила кожата от задните части, Шарлот не можеше да сяда цяла седмица.
Амеран потръпна. Не беше трудно да си представи херцогинята в такъв пристъп на ярост.
— Едва ли някой ще узнае някога за този разговор.
— Благодаря ти. — Меги продължи да чисти.
Амеран приключи с обличането на зелената си пола и жакет за езда, ушити по нареждане на краля от неговия шивач. Отиваше на езда с краля и не искаше да закъснее. Той й бе обещал да й позволи да язди любимия си кон — един черен жребец, наречен Роули, който танцуваше, подскачаше и бълваше огън от ноздрите си.