— Знаеш ли, че херцогинята се е омъжвала три пъти и тримата мъже са умирали по мистериозен начин? — попита Меги, докато помагаше на Амеран да нагласи ездаческата шапка с перо върху къдриците си. — Те всички бяха възрастни джентълмени и много, много състоятелни. Аз и Шарлот мислим, че тя ги е убила заради парите им.
— Никой ли не е потърсил причината за смъртта им? — попита Амеран.
Меги извади новите черни ездачески ботуши от сандъка.
— Никой не би посмял да задава някакви въпроси. Кралицата би ги осъдила на изгнание, ако го направят. — Меги стоеше с ръце на хълбоците. — Ако ме питаш, бих казала, че херцогинята ги е отровила. Шарлот казва, че в стаята й има скрити всякакви видове противно миришещи лекарства. Херцогинята има всичко, но е впила нокти в лорд Карлайл, а той е твърде мил джентълмен, за да бъде измамен от намеренията й.
Амеран потръпна при тази мисъл. Никога няма да позволи това да се случи. Констанс и Гидиън ще трябва да убият първо нея. Само ако Грей можеше да повярва… вече бяха направили опит да го извършат.
На вратата се почука.
Меги отвори и размени любезности с един паж, който имаше срамежливо, красиво момчешко лице.
— Дошъл е да те отведе. Кралят чака.
Амеран нагласи за последно ботушите си и като се усмихна и намигна на Меги, тръгна навън.
— Амеран, зная, че не можеш да намериш прошка в сърцето си за Гидиън, но този мъж спаси живота ти — припомни й Грей същата вечер, след като се бе върнал от „Феър Уиндс“.
Той седна на леглото до нея.
— Щях да го убия сам, ако Гидиън не бе стигнал до него първи. Не мога да го виня за това, което щях да направя и аз.
— Какво мога да направя, за да те убедя, че Гидиън е нагласил всичко това?
Грей се намръщи.
— Нека да не се караме точно тази вечер. — Думите му бяха нежни, но същевременно и твърди. — Гидиън си има своите недостатъци, но аз наистина му дължа живота си. А сега освен това му дължа и твоя живот.
— И той иска да прекараш остатъка от своя живот, изплащайки задълженията си. — Тя бързо се изправи. — Какво да направя, за да те накарам да видиш истината? Да видиш Гидиън такъв, какъвто наистина е?
— Ти си тази, която не виждаш истината.
Амеран тропна с крак.
— Аз не съм дете. Не ми говори така.
— Но действаш като дете, като едно много разглезено дете — нежно я сгълча той.
Тя се разгневи, но не се предаде. Твърде много неща бяха изложени на риск.
— Гидиън и Констанс заговорничат срещу теб, срещу нас. Не зная защо.
— Това е нелепо! Те се мразят.
— Видях ги заедно — напомни му тя.
— Мислиш, че си ги видяла заедно.
— Чух да се говори, че той се промъква в апартамента й всяка нощ, когато всички други заспят.
Грей се засмя.
— И от кого чу тази глупост?
— Не мога да кажа.
— Това е само една клюка. Повярвай ми, ако Гидиън и Констанс бяха нещо повече от това, което изглеждат, щях да зная — каза той, като потупа с ръка мястото до себе си.
Амеран остана на мястото си.
— Не би узнал. Ти си толкова заслепен от фасадата на братски и приятелски чувства у Гидиън, че не можеш да видиш очевидното. — Знаеше, че е отишла твърде далеч. Лицето на Грей се напрегна навъсено. Слепоочията му пулсираха. — Съжалявам, Грей. — Тя се приближи. — Не, не, не съжалявам. Не мога да понеса мисълта да те съсипят. Няма да им позволя. Ще направя каквото трябва, дори това да означава да те ядосам. — Тялото й започна да трепери. Думите й станаха по-меки. — Няма да позволя на никого да те унищожи.
— Никой няма да ме унищожи, най-малкото Гидиън. — Той я целуна по главата. — А сега, не искам никога вече да говорим за това. Времето ще докаже, че грешиш.
Очите й се напълниха със сълзи.
— Надявам се с времето да не се окаже, че един от нас е мъртъв.
Грей обви ръце силно около нея.
— Не говори такива неща. Говори само за щастието, което ще споделим, когато се венчаем.
Амеран силно се притисна в него. Бе се изплашила, че натякването й може да охлади желанието му да се ожени за нея.
— Значи ти все още ме искаш за своя жена? Грей се засмя.
— Не си помислила, че можеш да ми избягаш така лесно, нали, моя красива, пленителна опърничавке?
Усмивката й се изпари.
— Не желая да говориш така, дори само на шега.
Грей отново протегна ръце към нея.
— Не взимай на сериозно онези слухове. Клюки на прислужниците. Нищо повече.
— Констанс ги започна, а тя не е прислужница — напомни му тя. — А тя изобщо нямаше да получи тази информация, ако не беше Гидиън.
— Значи се върнахме на Констанс и Гидиън, така ли? — попита той с усмивка, като въздъхна.