Амеран понечи да заговори, след което промени решението си. Ако не внимава, можеше да отблъсне Грей завинаги.
Тя се усмихна и го целуна лекичко по устата.
— Обичам те.
— Аз също те обичам. — Грей игриво я плесна отзад. — Побързай, любима. Приемът тази вечер ще повдигне духа ти.
Амеран се сгуши още по-силно; езикът й затанцува по тила му.
— Нуждаеш ли се от насърчение, моряко? — се заяде тя, докато ръцете й се наслаждаваха на пълна свобода във властта си над тялото му.
Грей хвана ръцете й и ги задържа от едната страна.
— Не така, момиче, не се дръж така с мен, защото се каня да се венчавам след две седмици, и ако моята дама, бъдещата херцогиня Карлайл, те хване, щети издере очите.
Амеран замаха с ръце и крака около него.
— След две седмици? Наистина ли ще бъдем венчани след две седмици?
Грей се засмя и я завъртя наоколо.
— Кълна се, че ще бъде така.
— Но кралят не ми каза нищо за това тази сутрин, докато яздехме — му каза тя.
Не е искал да ми отнеме удоволствието да ти го кажа аз. — Той отново я завъртя, след което я отнесе до леглото, пусна я и се хвърли до нея.
— Бих искал да сме женени в тази минута — каза тя, изпълнена с копнеж.
— Както и аз, но двете седмици ще минат съвсем бързо — увери я той. — Кралят е дал позволението си, въпреки че настоява да те направи графиня преди церемонията.
Амеран го прегърна силно. Една доволна усмивка се плъзна по устните й. Не бе искала нищо от краля и въпреки това той й бе дал далеч повече, отколкото някога бе мечтала.
— Остава само църквата да даде позволение — продължи Грей. — Оповестяването на женитбата вече е направено, така че ще бъде единствено въпрос на време, и то не много дълго.
Тя не каза нищо, но не споделяше неговата увереност. Не можеше да не се тревожи за това какво би могло да се случи, ако църквата приеме на сериозно обвиненията към нея в магьосничество.
— Пак този отнесен поглед — каза Грей.
Амеран се насили да се усмихне.
— Мислех за това колко прекрасен ще бъде съвместният ни живот.
— И ще живеем чудесно заедно, любима моя.
Тя бързо забрави за тревогите си и се отдаде на любовта, която виждаше отразена в очите му.
Като се усмихваше възхитено, Грей разкопча копчетата на дрехата й. След това покри шията и гърдите й с нежни целувки, като бавно хапеше меката плът. Бродеше по кадифената й кожа, а очите му се наслаждаваха на стройното й тяло.
— Ти представляваш най-прекрасната гледка, която един мъж може да види. Със сигурност никъде не може да се намери по-щастлив от мен.
— Не, аз съм най-щастливата от всички. — Тя притегли главата му към себе си и го целуна по устните.
Когато Грей разтвори ризата на раменете си, Амеран го целуна по мускулестите възвишения на гърдите му. Със силен стон той се отпусна върху гърдите й и устата му потъна в нежната й плът.
Амеран издаваше леки стонове и въздишки, докато Грей не остави едно нецелунато местенце по кожата й. Жадните му устни обходиха леко заобления корем и продължиха надолу към мястото между краката.
Той се спря само за да изрита панталоните си, след което се хвърли върху нея отново, докато пенисът му най-накрая намери най-нежното й място. Амеран сключи крака зад гърба му и се притисна силно в своя любовник. Шептяха си любовни думи отново и отново, слети в едно цяло.
Малко по-късно тя изведнъж се сепна и забързано започна да се облича.
— Какво има, скъпа? Изглеждаш така, сякаш току-що си видяла призрак — каза Грей, докато слагаше шпагата си.
Нещо я стегна в гърдите, и четката за коса, направена от слонова кост, падна от ръцете й.
— Днес е двадесет и девети май.
Злокобното предсказание на майка й отново започна да се върти в ума й. Двадесет и деветият ден от май, денят ознаменуващ рождението на краля, както и денят, в който династията на Стюарт отново се бе възкачила на английския трон. Двадесет и девети май щеше да бъде също така датата на смъртта на Чарлз II.
След това усети, че Грей е до нея и ръцете му нежно галят гънките на сините ръкави.
— Защо пребледня така, Амеран. Да не си болна?
Бавно и с голямо усилие тя изпъна надиплените ръкави надолу по ръката. Много години се бе чудила защо мама бе отсъдила кралят на Англия да умре именно на този ден. Едва когато легна на смъртното си ложе, най-после тя бе разкрила истината.
Грей я обърна с лице към себе си.
— Какво има? Кажи ми какво не е наред?
Амеран си пое бавно и дълбоко въздух, и разкри болката си пред Грей.
— Предполагам, че мама е смятала за най-подходящо кралят, който я е изоставил, да умре в празничен ден — заключи тя с глава, облегната на рамото на Грей.