— Но майка ти уточни ли годината на това събитие? — С много нежност той повдигна брадичката й, за да я погледне в очите. — Каза ли тя, че 1680 ще бъде годината, през която такава зла участ ще сполети Чарлз II?
Тя отговори с колебание:
— Не.
— Тогава, според всичко, което знаем, годината съвсем спокойно може да бъде 1699, ако изобщо ни сполети такава беда. — Грей я целуна по бузата. — И докато дойде това време, ако наистина някога това стане, не трябва да позволяваме животът ни да бъде изпълнен с предчувствия за гибел.
Тя му се усмихна. Сама не би могла да се успокои така лесно. Майка й се бе оказала права за толкова много неща, които се бяха случили… но дали наистина тя бе причината за всички тях? Амеран предположи, че никога няма да узнае със сигурност.
Грей лекичко я целуна по устните и това бе една от най-сладките целувки.
— На празненството довечера ти ще бъдеш най-красивата от всички дами.
— Най-странната — каза тя с не много щастлива усмивка.
Грей опъна гънките надолу по раменете й и я целуна по нежната кожа.
— Ти си прекрасна, очарователна и много, много желана. Толкова желана всъщност, че не мога да махна ръцете си от теб. — Той отново започна да я хапе леко по врата.
Най-накрая Амеран се усмихна. Дори майка й да е права в предсказанието си, годината може да не е тази… След миг усети как Грей се намръщи.
— Ядосан ли си ми?
Той поклати отрицателно глава.
— Никога.
Въпреки това тя чувстваше безпокойствието му.
— Тогава какво има?
Той се замисли дълбоко и за дълго.
— Ще говоря с началника на стражата и ще увелича наблюдението. Тази вечер в двореца ще има много непознати лица, които ще играят за краля, и не трябва да позволяваме отбранителните ни сили да отслабват.
Амеран не смееше да диша. Имаше ли вероятност Грей да е намерил причина за тревога в проклятието на майка й?
Той я погледна и тя видя, че е разбрал какви мисли се въртят из главата й.
— Само един глупак би си помислил, че враговете на краля няма да се възползват от такава удобна възможност. — Той я прегърна силно. — Няма да има причина за тревоги, обещавам ти. — Страстта му се увеличаваше с всяка целувка. — Почини си добре по време на празненството, защото когато то приключи и се върнем тук, няма да има почивка за никой от двама ни през останалата част от нощта.
Едва след като камбаните в кулата отброиха дванадесет удара, Амеран успя наистина да се отпусне и наслади на песента и поднасянето на почитанията към краля в стихотворна форма, изпълнени от актьорите, които играеха за своя благодетел. Тя отпи от чашата червено вино и с удоволствие се остави в закрилящата прегръдка на силните ръце, които я бяха обгърнали. Погледите им се срещнаха и кожата й изтръпна от сладко предчувствие. Грей я стисна за ръцете.
— Почини добре, любов моя, защото нощта едва сега започва.
Тя сложи глава върху рамото му. Радостта й бе горчиво-сладка. Кралят бе избегнал проклятието на майка й още една година. Ще има ли такъв късмет следващия двадесет и девети май, или злокобното предсказание на майка й ще се сбъдне, преди да е изтекла годината? Искаше й се да знае — както заради краля, така и заради самата себе си.
12
С всяка изречена от Грей дума й ставаше все по-тежко. Радостта, която бяха споделили с нейния любим през седмицата след честването на рождения ден на краля, бавно избледня. До този момент денят бе минал много добре. Бяха пътували нагоре по Темза с малка плавателна яхта, бяха си направили пикник в една усамотена пещера, след което се бяха любили във високите папури, които скриваха лодката. След това се бяха разходили до великолепното Уестминстърско абатство и в селото. Сега, на път за вкъщи, Грей бе свалил платната и бе оставил лодката да се носи надолу по течението на реката, така че да има време да й съобщи ужасните новини.
— Не може да бъде — повтаряше тя отново и отново. — Няма да позволя да стане това. — Беше се хванала здраво за ръката му. Това просто не може да бъде! Той не може да я напусне. Миговете, прекарани заедно, щяха да се превърнат в избледняващи спомени и тя се страхуваше, че времето нямаше да позволи те да се повторят.
Опитите на Грей да я успокои бяха напразни.
— Но това е така, Амеран, и никой от нас не може да го промени. Нямам избор. Решението вече е взето. „Феър Уиндс“ е готов да отплава за Чарлз Таун с нова група заселници. Кралят смята, че е изключително наложително да отида и проуча някои въпроси от негово име.
Амеран се притисна отчаяно в него.
— Какви въпроси?
Когато видя как се намръщи, тя се уплаши, че е стигнала твърде далеч, защото Грей нямаше навика да обсъжда всяка своя постъпка с жена.