Той я хвана нежно за ръката и я задържа.
— Кралят е недоволен от новините от Каролина. Обезпокоен е, защото класата на собствениците не представя нещата така, както са — търпеливо обясни той. — Преди да се ангажира финансово с нещата, той иска някакво уверение за това, че такова вложение ще донесе по-скоро облаги за Англия, отколкото загуби.
Тя направи малка забележка по повод на това, което й бе казал току-що.
— Ти си знаел за това отпреди, нали? — Тя се мъчеше да сдържи сълзите си. — Трябваше да ми кажеш.
— Не исках да развалям последните ни дни, прекарани заедно.
Тя премигна бързо. Разбра, че за него раздялата щеше да бъде също толкова трудна, колкото и за нея.
— Колко време няма да те има?
— Не повече, отколкото е необходимо. — Той си пое дълбоко дъх. — И аз не по-малко от теб искам да не се разделяме, но нямам никакъв избор. Длъжен съм да изпълня желанията на моя крал.
Амеран кимна. Разбираше много добре. Грей се гордееше с верността си към краля и страната, и тя изобщо не можеше да очаква от него да избира между нея и дълга си към короната.
— Не може ли някой друг да отиде на твое място? — се осмели да попита тихо тя.
— Кралят настоява да отида аз. Не мога да откажа.
Тя кимна.
— Разбира се, че не можеш. — Чувстваше се така, сякаш ще й се пръсне сърцето. Как щеше изобщо да понесе раздялата си c него? Не би могла да остане далеч от него дори и за един ден, а какво остава за…
— Колко дълго няма да те има? — попита тя отново.
Той се поколеба, преди да отговори:
— Почти два месеца.
Очите й се навлажниха, но не искаше да позволи сълзи те й да бъдат видени. От мрачното изражение на Грей разбра, че и той се измъчва от същото вътрешно противоречие.
Изведнъж се усмихна.
— Ще дойда с теб в Чарлз Таун — съобщи тя.
Грей не сподели радостта й.
— Това е невъзможно.
Тя бе взела решение.
— И защо?
— Морето не е място за жена.
— Каква нелепа причина! Нима сред заселниците, които ще пътуват за Чарлз Таун, няма да има жени? — изтъкна тя.
— Да, но…
— Никога ли преди жени не са предприемали такова пътуване? — настоя тя.
— Да, разбира се. Обаче…
— Не виждам никаква причина за тези „обаче“.
Намръщената физиономия на Грей се смени с усмивка.
— Не, не може. — Гласът му отново стана сериозен. — Амеран, не можеш да ме придружаваш всеки път, когато пътувам по море — нежно й напомни той.
— Не виждам защо.
Той звучно я целуна по бузата.
— Има моменти, когато наистина си играеш с търпението ми.
— А има моменти, в които те карам да се чувстваш много щастлив. — Тя се притисна още по-близо до него, толкова близо, че въпреки дрехите — своите и неговите — можеше да усети огъня, които изгаряше плътта му. — Не е ли така?
Тялото му отвърна на настойчивостта й.
— Разбира се, че е така. Но…
Амеран прокара ръка по косата му.
— Не мога да понеса мисълта да бъда без теб дори една нощ.
— Нощите… наистина ще бъдат трудни.
— Не мога да разбера причината, поради която трябва да се подлагаме на такава жестокост.
Грей задържа ръката й и прекъсна сладострастните й движения.
— Съществуват много по-големи жестокости и не бих искал да те подлагам на тях. Например, морска болест…
Тя се засмя.
— Издържала съм благополучно вълнението по време на много бури, и то не в голям плавателен съд, какъвто е „Феър Уиндс“, а в малка рибарска лодка.
— Но не вземаш предвид скорбута, тропическата болест и пиратите.
— Не се разболявам лесно. Колкото до пиратите, по-скоро бих поела този риск заедно с теб, отколкото да те оставя сам. Между другото, не ми ли каза, че „Феър Уиндс“ е най-бързият и силен боен кораб във флотата? — Тя застана на колене и постави брадичка върху коляното му. — Моля те, не тръгвай без мен. Умолявам те.
— Не усложнявай допълнително нещата — вече са достатъчно сложни — каза нежно той.
Погледът й беше умолителен.
— Ще стоя затворена в твоята каюта по време на пътуването. Дори може екипажът ти да не разбере, че съм на борда.
Той остана непоколебим.
— Много е съблазнително, наистина, любов моя, но не бих имал нито миг покой — ще се безпокоя за теб.
Амеран отпусна глава върху коленете му и тъжно се загледа в него.
— А няма ли да се тревожиш за мен, ако ме оставиш тук?
— Как добре извърташ думите ми, за да постигнеш своето, мила моя. — Той бързо я целуна, след което й помогна да се изправи на крака. — Моля те, не усложнявай повече нещата и за двама ни.
— Вече ми липсваш — каза тя с нежност и тъга.