Внезапно в ума й започна да се оформя една идея, която Грей не трябваше да разбере.
— Времето ще мине бързо — увери я той.
— За теб може би, но не и за мен. — Трябваше да продължи да упорства, за да не би Грей да заподозре, че крои нещо. — Без теб ще бъда изгубена.
— И аз без теб — се насили да се усмихне той. — Но ще можеш да се разхождаш и яздиш с краля. Той много те обича. А когато Уайтхол ти омръзне, винаги можеш да по сетиш Нел и нейните момчета.
— О, нима? — Лицето й се изкриви от престорен ужас. — Значи сега, понеже ти изнася, даваш благословията си за приятелството ми с Нел?
— Май не бях съвсем честен с нея — съгласи се той.
— И кога, ако смея да попитам, се промени мнението ти?
— В мига, в който влязохме в дома й и я намерихме да люлее бедния Джейми в скута си. — Изражението на лице то му се смекчи. — Нел Гуин може да не е идеална, но по-прекрасна майка не може да се намери в цял Лондон.
Амеран се усмихна.
— Сигурна съм, че на Нел ще й бъде приятно да чуе това. Кралят и Нел ще изпълват дните ми, но кажи ми, моля те, кой ще изпълва нощите ми? — Амеран го ухапа по ухото и се примъкна по-близо. Сега, след като бе намерила разрешение на дилемата си, й бе още по-забавно да го възбужда с прекрасното си тяло. — Сигурно в двора ще се намери поне един красавец, изгарящ от желание да утеши една самотна жена, изоставена от своя любовник — каза тя.
— Сигурен съм, че ще намериш много желаещи, но знай, че ако друг мъж посмее дори да те погледне, ще го промуша със сабята си.
Дяволитият й поглед изчезна.
— Само се шегувам, Грей. Знаеш, че не желая друг мъж освен теб.
Грей я притисна до себе си. Лодката се плъзгаше леко по водата. Постепенно кулите на Уайтхол се показаха пред очите им. Грей я държеше близо до себе си.
— Зная, че тази раздяла ще бъде непоносима, и ми се ще да мога да ти обещая, че ще бъде последната. Но не мога. За мен морето означава много — не по-малко, отколкото означаваш ти.
— Не бих могла да те имам по друг начин — отбеляза тъжно тя. Независимо колко неприятно й беше това, тя не можеше да иска от него да постъпи другояче. Грей бе прекарал живота си в морето и не можеше да го изостави, както на нея й се искаше.
— Утре ще бъдем венчани — нежно каза той.
Тя поклати отрицателно глава.
— Не можем. Църквата трябва да ни даде разрешение.
— Не зная причината за забавянето — каза той с изписано на лицето му недоумение.
Амеран не каза нищо. Знаеше много добре причината за забавянето на разрешението. Констанс и Гидиън бяха постигнали успех чрез обвиненията си в магьосничество. Църквата никога нямаше да удовлетвори желанието им да се оженят. Кралят я направи графиня на Саутуик, но дори с тази титла тя продължаваше да бъде считана за вещица от благородниците и църквата, и единственото разрешение, което може би щяха да дадат, бе да бъде обесена.
Амеран потръпна. Знаеше, че животът й е в опасност. Дори и кралят не би могъл да я защити, ако Констанс успееше да настрои всички в Уайтхол срещу нея.
— Какво има, Амеран?
— Просто съм загрижена за теб — каза тя. Наистина, Грей бе главната причина за тревогите й, не искаше и той да пострада от злините, извършени от майка й.
— Ще се върна при теб, любов моя. Обещавам. — Грей се загледа надолу към тъмносините вълнички, в които се врязваше носът на лодката. — През всичките години, прекарани в морето, никога не съм си помислял да не се завърна у дома. Никога не са ми минавали мисли, че ще умра. А сега откривам, че се тревожа за това, и то е извън контрол. — Гласът му бе изпълнен с голяма мъка. Той я притегли към себе си. — Ти си моят живот, Амеран Мишол. Съществувам чрез теб. И само заради теб.
— И аз, мили мой. И аз.
Тя бе решена повече от всякога да се качи на борда ни „Феър Уиндс“. Когато корабът отплава за Каролина, тя ще бъде на него — със или без разрешението на Грей. Каквито и опасности да се криеха по пътя им, те не представляваха никаква заплаха, ако бъдат заедно. А те ще бъдат заедно. Нищо и никой няма да ги раздели отново!
Внезапно през ума й мина друга мъчителна мисъл.
— Гидиън ще те придружава ли до Каролина?
— Нямаш причина да се тревожиш, че ще имаш проблеми с Гидиън, защото той ще отплава с мен като втори командир. — Неговият отговор й даде още по-голяма причина за тревоги. — Гидиън е убедил краля да му позволи да докаже своята преданост към короната, като ме придружи в моята мисия — каза й той.
Лицето на Амеран изразяваше тревога. Не можеше да намери покой от факта, че Гидиън ще придружава Грей, а тя бе сигурна, че Грей се е застъпил за него пред краля. Грей бе мъдър човек, но тя не можеше да разбере как може да бъде толкова глупав, та да позволи да го манипулират и подведат!