В два часа следобед спряха работа, за да обядват. Яденето, сервирано от двама плувнали в пот келнери под миризливия навес, приличен на военна палатка, беше вряло говеждо яхния, каквато се яде обикновено в разгара на зимата. Надин с изненада установи, че в горещината и прахоляка зимното ястие не бе неприятно. Когато Бание я покани на масата на режисьора, поклати отрицателно глава. Не тачеше много тази привилегия, свойствена на йерархията в киното. Седна до мрачния Вайсман, срещу шефа на общите работници — невероятно красив мъж, чиято изключителна работоспособност й бе направила силно впечатление. Той ръководеше доста голяма бригада, ала извършваше съвсем сам половината от задачите, възлагайки с недоверие останалото на другите.
— Вкусно ли е? — запита го Надин, сочейки към яденето.
Той кимна с широка усмивка.
— Вие ли сте Надин Шьовалие? — обади се нисък глас.
Надин се обърна.
— Да.
Вайсман поклати глава и протегна ръка.
— Хуго Вайсман. Тук никой никого не представя. — После добави печално: — Много ми е приятно.
На третия ден от снимките се случи нещо, което силно озадачи Надин. Застанала край камерата, тя подаваше реплика на Клод в кадър, където Клод казваше само една дума, докато самата Надин имаше цели пет реда. След първата репетиция Клод тръсна глава и извика на Льору.
— Ела за малко да ти кажа нещо.
Излезе от декора, режисьорът я последва.
— Какво има? — запита Льору, когато останаха насаме.
— Ами това, че не разбирам нищо от кадъра ти. Тя говори, трябва да предаде някакво чувство, а ти съсредоточаваш всичко върху мен. Защо?
Льору я изгледа смаян.
— Искаш да я сложа в кадър и да снимам от обратна гледна точка?
— Струва ми се, че е по-логично. Не е ли така?
Льору поклати бавно глава. Кадърът начаса бе изоставен и два часа по-късно Надин трябваше отново да играе, но този път прожекторите бяха обърнати, а камерата — насочена към нея. Тя погледна най-напред Клод, а после Льору и се замисли.
Същата вечер, когато излизаше от басейна, Надин се приближи до Клод, която се бе изтегнала по корем на тревата с разкопчано горнище на банския. Седна до нея и й предложи цигара.
— Благодаря — рече Клод.
— Аз съм — каза невъзмутимо Надин.
Клод погледна нагоре и се усмихна.
— Льору е много симпатичен, но човек не трябва винаги да го оставя да прави каквото си иска. Ще ме закопчаеш ли?
Надин й оправи сутиена и Клод се обърна.
— Какво стана с теб? — запита тя с равен глас.
Надин сви рамене.
— Нищо особено. Не ми върви. Това е.
— А пиесата на Месала? Казаха ми, че си била страхотна.
Надин наведе очи.
— Издържахме осем дни.
Клод поклати глава.
— Ролята хубава ли беше?
— Повече от хубава — отвърна Надин.
Замълчаха. Надин гледаше втренчено края на цигарата си. Потръпна леко — захлаждаше се. Бание, който цял час бе правил работния график за следния ден, обикаляше около басейна, все още в прашните дрехи, с тъмни кръгове под очите. Спря се пред Клод и каза:
— В бара има някакъв мъж, който пита за теб.
— Какъв мъж?
— Не знам, идва от Париж. Мисля, че е фотограф.
— Серве? — запита Клод. — Серве Мон ли се казва?
— Да, мисля, че е той.
— Ах, колко се радвам! — възкликна Клод, скочи рязко и се затича към хотела. Кърпата й остана на тревата.
Бание погледна Надин, сви рамене и се отдалечи.
Надин остана неподвижна край басейна. Пушеше цигара след цигара. Свечеряваше се.
В осем и половина клиентите, които пиеха аперитива си на терасата, видяха как Надин излиза по бански от тъмнината отвъд басейна и влиза бавно и безучастно в хотела. В стаята си се преоблече, прегледа новия график, изтегна се на леглото и започна да разучава сцените за следния ден.
Когато в девет и половина слезе в ресторанта, там бяха останали само членовете на снимачния екип. Четирима млади актьори си разказваха шумно разни случки на чаша сангриа110, Льору вечеряше с Клод Лакомб, пристигнал от Париж, където бе прекарал трите си свободни от снимки дни, Бание седеше с Вайсман и Шатлар, Марк Валс споделяше с някаква млада актриса приключенията си в Мартиника през войната, а пък Клод и Серве ядяха печен овнешки бут в другия край на залата. Високият и мургав управител на ресторанта, който приличаше на Кристофър Лий в ролята на Дракула, но нямаше огромните му кучешки зъби, поздрави Надин с угодническа усмивка и й предложи една малка маса в ъгъла. Ала Бание се отдели от компанията си и се приближи.