Бание вдигна рамене.
— Да, но няма Куполски да се съблича гол. Попитай Надин.
— Добре — отвърна Вайсман без въодушевление и се запъти към фургона, където гримираха Надин.
— Искаш ли да я попитам аз? — предложи Серве.
Вайсман кимна с облекчение.
— Ще ми направиш голяма услуга.
Гримьорът по специалните ефекти тъкмо рисуваше внимателно струйка кръв около гърдата на Надин, когато Серве почука на вратата на фургона.
— Кой е? — запита Надин.
— Серве.
Тя кимна.
— Влизай.
Серве седна в едно кресло. Очите му бяха скрити зад слънчеви очила.
— Моят приятел Вайсман ме изпраща, за да те питам дали си съгласна да бъдеш фотографирана в тази ужасяваща сцена.
Надин отмести едното си бедро, за да даде възможност на гримьора да изсипе червената течност, после погледна безучастно към Серве.
— Въобще не ме интересува.
Серве кимна.
— Ще се зарадва, като разбере.
После стана и се запъти към изхода, но спря.
— Трябва да се сложи малко черно на местата на дупките от куршумите, иначе няма да изглежда като истинско.
Избра един тъмен молив от кутията на гримьора, наведе се над Надин и добави тук-таме по някоя точка.
— Готово.
— Благодаря — каза Надин, мъчейки се да види очите му иззад тъмните стъкла.
Взря се в лицето й.
— Добре ли спа?
Тя се поколеба и отвърна:
— Не.
Спогледаха се.
— Ще се видим след малко — каза Серве.
Когато се налагаше, Анри Шатлар беше бърз, ала умееше също да работи бавно и спокойно, ако държеше да постигне някакъв по-особен ефект. Със светломер в ръка, навъсил вежди, той се въртеше на едно място, поглеждаше от време на време замислено към небето и се почесваше недоволно по главата, като се мъчеше да намери най-доброто решение. През това време Клод спореше с Бание, Льору изучаваше сценария, Валс ругаеше звукооператора си испанец, понеже от началото на деня четири пъти бе вкарал микрофона в кадър, а Надин, застанала настрани, гола, обляна в изкуствена кръв, размишляваше. Сепна я щракането на никона на Серве на няколко метра от нея.
— Ела с мен — каза той.
Подаде й ръка, помогна й да стане и я заведе по-нататък, зад купчина скали. Слязло ниско, слънцето хвърляше дълги тънки сенки върху песъчливата земя.
— Застани тук, срещу слънцето.
Тя го послуша. Серве вдигна един апарат, после друг, като се колебаеше между няколко обектива. После клекна. На фона на червеното сияние кръвта по тялото на Надин блестеше. Направи снимката, стана и се приближи до нея.
— Надин! — извика Бание в далечината.
Тя се обърна, сложи за миг ръка на рамото на Серве.
— Трябва да тръгвам.
Серве завари Хуго Вайсман, застанал на четири крака на няколко метра от камерата с минолтата в ръце — гледаше нещо в пясъка. Отиде до фотографа, наведе се и видя скорпион. Нежнорозовото насекомо се движеше бавно по земята с извадено жило.
Същата вечер, докато Клод вземаше душ, телефонът иззвъня. Увита в пешкир, тя изтича по мокета.
— Добър вечер — каза един нисък печален глас. — Обажда се Хуго Вайсман.
— Добър вечер — отвърна Клод озадачена.
Откакто бяха започнали снимките, не бе успяла да размени и две думи със сдържания и мрачен фотограф на продукцията.
— Познавате ли Толедо? — запита бавният глас без някаква особена промяна в интонацията.
— Не — каза Клод.
— Тогава можем да вечеряме там. Казаха ми, че гледката на крепостните стени вечер си заслужава да се види.
На Клод й стана смешно.
— Не знам.
Измина дълга пауза. Никой не проговаряше. После Вайсман каза рязко:
— Да не говорим повече за това.
И затвори телефона. Объркана, Клод се върна под душа. После се облече и поиска от телефонистката стаята на Вайсман.
— Тук Хуго Вайсман. Слушам ви.
— Съгласна съм — каза Клод, — но при условие, че няма да си слагате шапката.
— Тя е от много високо качество! — отвърна Вайсман. — Но както и да е, аз и без това я слагам рядко вечер. Какво ще кажете за осем и половина в бара?
— Съгласна съм.
Вайсман затвори и поиска стаята на Серве.
— Ало?
— Всичко е наред! — каза Хуго Вайсман.
Серве остана за миг неподвижен, загледан през прозореца във вечерта, която се спускаше над наситеносиния басейн.