Когато се върна на улица Фалгиер, той се съблече набързо и се изтегна в старовремското си легло с ново кафе и купчината снимки в ръце. Имаше портрети, в които отново срещна острия поглед, вглъбената усмивка и сведената глава, но най-вече имаше актове, където малко по малко откри цялото й тяло. Дълго гледа източения превит гръб, тънкия кръст, дългите бедра, високите гърди — едри и издути, с тъмни, ясно очертани ареоли, гънката на слабините, изящните дълги пръсти, широките рамене, дълбоките вдлъбнатини над ключиците, по детски заоблените задни части, нежните ръце, и мълчанието. Беше очевидно. Снимките бяха правени в мълчание. Не си бяха говорили между позите. Никой не бе продумал, нищо не се бе случило между модела и фотографа. Мълчанието на апартамента без мебели и без цветове царуваше навсякъде и Курбоа не бе успял да го победи. Не я беше предумвал, както му бе навик, за да я съблече — бе го направила сама и той беше снимал онова, което бе пожелала да му покаже. А всъщност тя не даваше нищо от себе си — оставаше гладка и непроницаема като статуя.
— Дьоризие, ще пуснете филма на Мон като спешен.
Серве занесе филма си в лабораторията и тръгна да си търси пласьор. В агенцията имаше двама — изискан мъж на име Пале-Дюлак, който добре си пийваше с редакторите от „Жур дьо Франс“ и им пробутваше като никой друг снимки за светската хроника, и един къдрав, нервозен младеж, който не бе говорил с никого на „ви“ през живота си и който можеше да прекоси цял Париж, яхнал солекса12 си, по-бързо от полицейска или пожарникарска кола. Казваше се Льороа. Серве го намери в архива на приказки с новата секретарка.
— След три четвърти час ще имаш нещо за „Франс Соар“.
— Така ли? Какво?
— Един тип на покрив.
— Пак ли бе?
— Изборът не е кой знае колко голям.
— Скочи ли долу?
— Не.
Тоя ден в „При Виктор“ сервираха кускус. Несбит, както обикновено без настроение, го покани на масата си. Серве стисна ръката му и седна.
— Нещо ново?
Несбит поклати отчаяно глава.
— Тая сутрин някой пак беше свил сапуна.
— Нямаш късмет.
— Запознах се с едно интересно момиче. От учените, сещаш ли се, quite articulate13.
Несбит, който много добре знаеше френски, непрекъснато вмъкваше в речта си английски изрази, когато беше в лошо настроение. Изпи на един дъх чаша вино и отново поклати глава.
— Много съм изморен. Цяла нощ разговаряхме. Следва теософия и семантика. Май че си пада по Солерс14. — Сетне въздъхна и продължи: — Все пак малко ми е кофти, че си пада по Солерс. Неприятно, нали?
— Ами да, доста.
— Не знам какво да мисля. А тя е прелестна, разбираш ли… с огромни крака… Сигурно ще се оженя за нея. — И пак въздъхна. — Само дето тоя Солерс малко ме смущава.
Несбит гледаше мрачно в кускуса си.
— Поисках ръката й в шест часа сутринта, близо до площад Перейра. Беше страхотен студ.
— Е, и какво?
— Отказа ми, обаче го направи много мило. Днес трябва да й се обадя, но мисля, че съм изгубил телефона й. Бях го записал на един пакет цигари и сигурно съм го хвърлил. Не си ли виждал някъде пакет „Синиър Сървис“?
— Не.
— Родителите й са много богати. Имат аптека в Лизьо. Впрочем тя ми напомня за една жена — немкинята, с която се запознах в Насау, страхотна мадама. Имаше невъобразимо големи крака.
Две ръце закриха очите на Серве и притиснаха главата му до топла и благоуханна гръд.
— Здравей, Мириам.
— Как си?
Целунаха се по двете бузи. Несбит й подаде чаша вино, но тя отказа. Вече била яла и нямало да остане с тях. Несбит разтърка чело с трепереща ръка и каза тихо:
— God, I’m tired15!
Серве прекара следобеда в агенцията, отпуснат зад едно бюро, в четене на стар брой от списание „Експрес“. Към три часа телефонът иззвъня.
— Да?
Гласът на телефонистката беше ленив, но чаровен:
— Ти ли си, Серве? Точно теб търсят.
— Кой се обажда?
— Някаква мадама. Май че от мацките на Мертол.
— Тогава свържи я с Мертол.
— Той не иска да говори с нея, каза да я свържа с теб.
Серве вдигна глава и срещна студения поглед на Мертол.
— Е, казвай де, ще говориш ли, или не? Не мога така да те чакам цял следобед.
14
Филип Солерс (1936) — френски писател и литературовед, модернист, изтъкнат представител на литературния авангард. — Б.пр.