— „Отсъствуващи абонати“. Кого търсите?
Той затвори и чак тогава се сети: тя бе казала на Мертол, че заминава за Рим. Сетне се върна на прозореца. Някой почука — беше Клод Ландр.
— Портиерът ми каза, че сте тук. Исках да ви благодаря.
Държеше плика до гърдите си.
Серве се отмести.
— Заповядайте, влезте.
Тя направи две крачки и затвори вратата след себе си. Бе с лятна рокля, косата й — сложно сплетена на кок, старателно гримирана.
— Това са най-хубавите снимки, които някой ми е правил въобще.
Говореше непринудено и гледаше в него, без да забелязва мебелите или стените.
— Благодаря ви. Няма ли да седнете?
И придърпа едно кресло. Тя седна.
— Ще пиете ли едно кафе?
— Не си правете труда…
— И без това пия непрекъснато. Ще стане за минутка.
После сложи водата да заври в малката кухничка и изплакна две чаши.
— Вчера гледах вашия филм.
— Така ли? Хареса ли ви?
— Филмът? Не.
Замълчаха. Той наля водата, не можа да намери поднос и се върна в стаята с чашите в ръце.
— Захар?
— Благодаря.
Тя кръстоса крака и разкри изящните си колене и закръглените си бедра. Бе оставила плика, за да изпие кафето си. Серве го отвори и извади снимките и контактните копия.
— Можете да изкопирате и други от тях. Избрах тези, понеже най-много ми харесват, но има и други.
— Импресариото ми ще остане доволен. Ако знаете откога ми иска!
— С кого работите?
— С Кюл-Бач.
— Сигурно ви праща навсякъде, където търсят руси дребни момичета.
Тя се усмихна.
— Да, често се случва.
Кюл-Бач правеше точно обратното на това, което се искаше от него.
Веднъж изпрати петдесетгодишен актьор с английски на режисьор, който търсеше млад изпълнител с италиански за главната любовна роля. После предложи руси певици на телевизионен режисьор, който се нуждаеше от чернооки трагички, и комици от вариете на един водещ предаване, който поставяше „Британик“23.
— Днешната ви среща за роля ли беше?
— Да, бях на прослушване в зала „Атене“, при Даран.
— И успяхте ли?
— Изпълних му монолога на Жоана от „Затворниците…“24. Когато свърших, мълча най-малко една минута и накрая ме запита: „Госпожице, вие наистина ли сте актриса?“
Избухна в смях, извърна глава и чак тогава забеляза наредбата в стаята.
— Мебелите не са мои.
Тя кимна и сведе очи. Последва неловко мълчание.
— Вечеряли ли сте? — запита Серве.
— Не, не съм много гладна. Кажете ми, какво представлява Мертол?
— Защо питате?
— Запознах се с него у една приятелка. Наговори ми куп глупости и накрая ми предложи да дойда в агенцията, за да ме снимат, щяла съм да стана известна. Но…
— Какво „но“?
— Когато отидох, се убедих, че няма да има никакви снимки.
— Виждате ли, значи сте сбъркали.
Тя вдигна замислено поглед.
— Не съм сигурна.
— Още едно кафе?
— Не, благодаря. Трябва да тръгвам. Исках само да ви кажа, че съм много доволна от снимките.
— Радвам се.
Той взе плика, за да ги прибере. Погледът му попадна на последната, където тя бе по бански, с голи гърди и разстлани по раменете тъмни коси. Задържа я, за да я разгледа, и точно тогава я чу да казва бързо:
— Искате ли да вечеряте с мен?
— Вече ядох, благодаря.
Затвори плика и й го подаде. Тя стана, ръкуваха се.
— Довиждане.
— Довиждане.
Тя се обърна, за да отвори вратата.
— С кола ли сте? — запита Серве.
— Не, но…
— Къде ще отидете?
— Не знам.
— Обичате ли да ви гледат как се храните?
Малкият ресторант на улица Бон бе полупразен. В единия край възрастен англичанин вечеряше сам, наведен над вестник „Гардиан“, отпивайки на малки глътки червено вино.
Серве избра маса в дъното на залата, повика сервитьорката и Клод си поръча вечерята. Предложи и на Серве да хапне нещо, но той поиска само двойно кафе. Докато я гледаше как реже порцията си яйца „по руски“, й разказа за репортажа, който бе правил при един знаменит актьор, когото тя видимо високо ценеше. В ресторанта бе тихо, а и той говореше едва чуто, което създаваше чувството за неестествена близост между тях. Тя му разправи за ливанския продуцент, който я спрял пред един магазин на улица Тронше, за да й предложи роля в бъдещия си филм, за обещанията да участвува в снимки, които никога не се състояли, за затворените врати, за загадъчно губещите се по пощата договори.