Выбрать главу

— „Отсъствуващи абонати“. Кого търсите?

Той затвори и чак тогава се сети: тя бе казала на Мертол, че заминава за Рим. Сетне се върна на прозореца. Някой почука — беше Клод Ландр.

— Портиерът ми каза, че сте тук. Исках да ви благодаря.

Държеше плика до гърдите си.

Серве се отмести.

— Заповядайте, влезте.

Тя направи две крачки и затвори вратата след себе си. Бе с лятна рокля, косата й — сложно сплетена на кок, старателно гримирана.

— Това са най-хубавите снимки, които някой ми е правил въобще.

Говореше непринудено и гледаше в него, без да забелязва мебелите или стените.

— Благодаря ви. Няма ли да седнете?

И придърпа едно кресло. Тя седна.

— Ще пиете ли едно кафе?

— Не си правете труда…

— И без това пия непрекъснато. Ще стане за минутка.

После сложи водата да заври в малката кухничка и изплакна две чаши.

— Вчера гледах вашия филм.

— Така ли? Хареса ли ви?

— Филмът? Не.

Замълчаха. Той наля водата, не можа да намери поднос и се върна в стаята с чашите в ръце.

— Захар?

— Благодаря.

Тя кръстоса крака и разкри изящните си колене и закръглените си бедра. Бе оставила плика, за да изпие кафето си. Серве го отвори и извади снимките и контактните копия.

— Можете да изкопирате и други от тях. Избрах тези, понеже най-много ми харесват, но има и други.

— Импресариото ми ще остане доволен. Ако знаете откога ми иска!

— С кого работите?

— С Кюл-Бач.

— Сигурно ви праща навсякъде, където търсят руси дребни момичета.

Тя се усмихна.

— Да, често се случва.

Кюл-Бач правеше точно обратното на това, което се искаше от него.

Веднъж изпрати петдесетгодишен актьор с английски на режисьор, който търсеше млад изпълнител с италиански за главната любовна роля. После предложи руси певици на телевизионен режисьор, който се нуждаеше от чернооки трагички, и комици от вариете на един водещ предаване, който поставяше „Британик“23.

— Днешната ви среща за роля ли беше?

— Да, бях на прослушване в зала „Атене“, при Даран.

— И успяхте ли?

— Изпълних му монолога на Жоана от „Затворниците…“24. Когато свърших, мълча най-малко една минута и накрая ме запита: „Госпожице, вие наистина ли сте актриса?“

Избухна в смях, извърна глава и чак тогава забеляза наредбата в стаята.

— Мебелите не са мои.

Тя кимна и сведе очи. Последва неловко мълчание.

— Вечеряли ли сте? — запита Серве.

— Не, не съм много гладна. Кажете ми, какво представлява Мертол?

— Защо питате?

— Запознах се с него у една приятелка. Наговори ми куп глупости и накрая ми предложи да дойда в агенцията, за да ме снимат, щяла съм да стана известна. Но…

— Какво „но“?

— Когато отидох, се убедих, че няма да има никакви снимки.

— Виждате ли, значи сте сбъркали.

Тя вдигна замислено поглед.

— Не съм сигурна.

— Още едно кафе?

— Не, благодаря. Трябва да тръгвам. Исках само да ви кажа, че съм много доволна от снимките.

— Радвам се.

Той взе плика, за да ги прибере. Погледът му попадна на последната, където тя бе по бански, с голи гърди и разстлани по раменете тъмни коси. Задържа я, за да я разгледа, и точно тогава я чу да казва бързо:

— Искате ли да вечеряте с мен?

— Вече ядох, благодаря.

Затвори плика и й го подаде. Тя стана, ръкуваха се.

— Довиждане.

— Довиждане.

Тя се обърна, за да отвори вратата.

— С кола ли сте? — запита Серве.

— Не, но…

— Къде ще отидете?

— Не знам.

— Обичате ли да ви гледат как се храните?

Малкият ресторант на улица Бон бе полупразен. В единия край възрастен англичанин вечеряше сам, наведен над вестник „Гардиан“, отпивайки на малки глътки червено вино.

Серве избра маса в дъното на залата, повика сервитьорката и Клод си поръча вечерята. Предложи и на Серве да хапне нещо, но той поиска само двойно кафе. Докато я гледаше как реже порцията си яйца „по руски“, й разказа за репортажа, който бе правил при един знаменит актьор, когото тя видимо високо ценеше. В ресторанта бе тихо, а и той говореше едва чуто, което създаваше чувството за неестествена близост между тях. Тя му разправи за ливанския продуцент, който я спрял пред един магазин на улица Тронше, за да й предложи роля в бъдещия си филм, за обещанията да участвува в снимки, които никога не се състояли, за затворените врати, за загадъчно губещите се по пощата договори.

вернуться

23

Пиеса от Расин. — Б.пр.

вернуться

24

„Затворниците от Алтона“ — пиеса от Жан-Пол Сартр. — Б.пр.