— Спал ли си, какво си правил, не те знам, но почти всичките са недоекспонирани.
Серве взе лупата, която му подаде Мертол, за да огледа плодовете на нощния си труд. Наистина депутатите и министрите плуваха в непрогледен мрак и, общо взето, не можеха да се разпознаят.
— Светкавицата ми нещо не е в ред.
Мертол сви рамене, надвеси се отново над копието и огради с мек молив един по-малко тъмен кадър. Серве го наблюдаваше, заслепен от сивата му, лъснала от брилянтин глава, където гребенът бе оставил ясни следи.
— Цяла нощ не съм спал. Толкова ли е важен тоя репортаж?
— После ще спиш. Отиваш у госпожица Шьовалие.
— Тя пък коя е?
— Как коя е, онази от „Утре ще видим“.
— Не съм го гледал.
— Нищо, тъкмо ще го гледаш.
Серве взе листчето, което Мертол бе сложил пред него, и го пъхна в джоба си. После тръгна да търси Несбит. Намери го на бюрото му, захласнат пред внушителна чугунена тенджера на подставката за писане.
— Какво ще кажеш, а?
Серве огледа съда.
— Сега ли я купи?
— Да, на идване. Четирийсет франка, направо без пари!
За миг двамата потънаха в съзерцание на съда, после Серве се сети за какво бе дошъл.
— Ще ми дадеш ли самобръсначката си?
Несбит отвори шкафа и не без мъка тикна тенджерата при чифт пантофи и едно джобно издание на „Антихристът“4. Във второто чекмедже намери електрическата самобръсначка.
— Заповядай.
Серве отиде в тоалетната и се опита да изтрие от лицето си нощната умора.
Към десет часа вече пиеше второ кафе в заведението на ъгъла с една мършава и намусена проститутка, която му говори за времето, за фризьора си — истински крадец, и за някаква сигурна сделка на третия тур на конните състезания в Сен Клу.
В десет и половина излезе от агенцията с провесен през врата никон и два филма 3-Х в джоба. Чувствуваше се капнал от умора, просмукан от уличната сивота и без никакво желание да снима някоя си Надин Шьовалие.
Тя живееше в модерна сграда на улица Варен. Името й не беше написано на нито една пощенска кутия, ала Мертол, който мислеше за всичко, бе отбелязал на листчето етажа. Вратата се отвори и на тъмната площадка се изсипа поток светлина. Отначало Серве видя само един силует. Попита го:
— Госпожица Шьовалие?
— Да, аз съм.
— Казвам се Серве Мон, изпраща ме агенция „Гая-Бек“.
— Заповядайте, влезте.
Току-що пробили облаците, слънчевите лъчи обливаха апартамента, който бе съвсем празен и боядисан целият в бяло, та на Серве му се стори, че влиза в хладилник. Облегната на вратата, тя го гледаше с лека усмивка.
— Отскоро съм тук и нямах време да си купя мебели.
Той кимна. Беше руса, слаба, със сиви очи и изпъкнали скули. Облечена бе в черен панталон и мъжка риза и тръгна боса по бежовия мокет към прозорците. Изглеждаше безразлична — не като човек, който крие чувствата си, а като някой, който въобще няма чувства.
Серве огледа празния хол и докато зареждаше апарата си, отчаяно затърси някаква грапавина, някаква подробност, която би могла да му послужи за кадриране на снимката. Беше взел високочувствителен филм, вече ненужен поради слънцето, което нямаше да позволи по-нататъшна разработка на кадъра. На всичко отгоре носеше само 35-милиметров обектив, тъй че не можеше нито да прави портрети, нито пък, заради празния апартамент, да снима сполучлив общ план. А момичето чакаше търпеливо, облакътено на прозореца. Серве съблече сакото си, поколеба се за миг и го хвърли на мокета.
— Трябва ли да се преоблека?
— Да, май ще е по-добре.
— Какво да си сложа?
— Някоя рокля.
Неочаквано му се прииска да види краката й, дори забрави, че панталонът дава възможност за по-разнообразни пози. Тя отвори един стенен гардероб и изведнъж подредените дрехи образуваха цветно петно в бялата стая.
— Тази става ли?
Серве отвърна, без да погледне:
— Да, много е добре.
Тя метна роклята през рамо, затвори гардероба и изчезна зад една врата, по всяка вероятност на банята. Серве се мъчеше да си я представи как спи направо на пода и се зачуди в кой ли край на стаята ляга. А може би спеше в средата, със скръстени на гърдите ръце? Зареди никона, доближи обектива до окото си и отново установи отчайващо бедния декор. На улицата върволица коли, блокирани от някакъв товарен камион, надуха клаксони и той не я чу кога се върна. Вдигна очи и я видя до себе си в бледовиолетова къса рокля, с дълбоко изрязано деколте, загледана в него без дори следа от женска боязливост.