— Изключително! Каква дълбочина!
Другата заклати енергично глава.
Пред гримьорната на Надин Шьовалие нямаше никой. Серве се облегна на стената и разви обектива на никона, за да може да прибере апарата в джобовете си. Понечи да запали цигара, но се отказа и я прибра в пакета. После почука.
— Влезте.
Най-напред съзря една възрастна дама, седнала на дивана, с дълго цигаре в ръка. До нея жена с черни коси, на неопределена възраст, облечена в избелели джинси и износено яке, изтегнала се лениво, безразлична, гледаше мрачно. Когато вратата се отвори докрай, Серве видя Надин Шьовалие, седнала по халат пред тоалетната масичка. Половината й лице бе намазано с крем, а другата половина все още бе покрита с дебел пласт сценичен грим.
— Сигурно не си спомняте за мен…
— Не, не, спомням си, струва ми се…
Наистина го позна, но не знаеше къде, нито кога го беше срещала. Това бе достатъчно за Серве и той се представи:
— Серве Мон.
Тя се извърна, за да представи другите.
— Мирна Лобович, Габриел Дьорош.
Кимнаха си взаимно. Надин се обърна към тоалетката и продължи да размазва крема по лицето си с крайчеца на пръстите. Гледаше в огледалото към Серве.
— Хареса ли ви?
Той стоеше, облегнат на вратата. Отведнъж реши:
— Не.
Тя спря да разтрива челото си и го загледа настойчиво.
— Защо?
— Лошо написано, лошо изиграно от повечето актьори и глупаво поставено.
Тя остана невъзмутима, до такава степен лишена от всякакъв израз, че му се стори съвсем безжизнена, като заспала под маската от крем. Възрастната дама размърда цигарето си.
— Много сте строг, господине.
Другата обърна презрително глава.
— Сигурно предпочитате останалите пиеси на Пюкло…
— Съвсем не.
Жената се наведе с неочаквана твърдост и блясък в очите.
— Възхитена съм от тази пиеса. Тя удивително точно поставя някои… сериозни проблеми на нашето време. Точно затова я препоръчах на Надин.
Всички замълчаха. Серве хвана дръжката на вратата и каза:
— Надявам се, че сте й направили услуга.
Надин запали цигара.
— А вие съмнявате ли се, господин…
— Мон. Серве Мон.
Тя прокарваше четката през дългите си коси с наведена глава.
— … да, господин Мон?
— Изиграхте и се вживяхте в един недостоен текст, не бяхте добра. Но…
— Но какво?
— Мисля, че можете да бъдете голяма актриса.
Тя не отвърна. Четката шумолеше в косите й. Възрастната дама се размърда на дивана.
— Надин, ако ви пречим…
— Не, не, никак. Жак ще дойде всеки момент.
Серве забеляза забодените на стената телеграми: ПРЕГРЪЩАМ ТЕ МНОГО СИЛНО СТОП ГАБРИЕЛ; С ТЕБ НА СЦЕНАТА СТОП ЦЕЛУВКИ СТОП ПИЕРО; НАЙ-ДОБРИ ПОЖЕЛАНИЯ СТОП ПЮКЛО, и така нататък. Отмести поглед и потърси телеграмата от въпросния Жак, но никоя не бе подписана с това име.
— Е, аз ще тръгвам — каза той.
Тя му подаде разсеяно ръка.
— Довиждане.
Серве мина през агенцията, за да остави филмите си, и се прибра вкъщи, където прекара цял час пред снимките на Надин Шьовалие и заспа едва късно през нощта.
Въпреки това в осем сутринта той вече бе в агенцията, нещо съвсем необичайно за него, и преглеждаше пресата. В сутрешните вестници бяха излезли две рецензии.
РЕЦЕНЗИЯТА НА БИЛИ МЕРЛ
ТРЯБВА ДА ОТСТЪПИМ от Жан-Роже Пюкло
(Театр де Вариете — 21 часа)
Снощи Жан-Роже Пюкло, на когото дължим толкова приятни вечери, ни събра на проблемен водевил. Водевил по форма, проблемен по съдържание. Не съм сигурен доколко е сполучлива една такава комбинация и още от встъпителните сцени се опасявах, че от всичко това ще се роди недоносче. За жалост опасенията ми отчасти се оправдаха. Отчасти, понеже Пюкло не би могъл да напише скучен диалог, да построи безинтересни ситуации, да създаде безцветни герои. Иззад елементарните поуки на сюжета, които оставям на зрителя да открие сам, прозира духът на стария майстор, хуморът на истинския драматург. Що се отнася до играта, трябва да призная, че съм очарован. Гръмогласен и крещящ, умоляващ и сладостно жаловит, Пиер Рембо включи цялата гама на необятния си талант за най-голяма радост на аудиторията. Такъв актьор винаги обогатява ролята си, вплитайки в нея хилядите дребни неща, които й придават неизразимия привкус на автентичността. В ролята на младия влюбен Марк Офре полага доста усилия и още отсега се изявява като истински актьор. За жалост не мога да кажа същото за госпожица Шьовалие, чиято прекалена мудност и неестествена сдържаност нарушиха ритъма на някои сцени, които много биха спечелили, ако бяха изпълнени с повече вдъхновение.