— Ей това нещо тук — каза той със сухия си глас на астматик — излиза в тираж над пет милиона екземпляра.
Надан сви рамене — на загорялото му лице бе изписано невъобразимо спокойствие. Другите изразиха вежливо учудване.
— Знаете ли защо Хефнер45 е милиардер?
Четиримата журналисти зачакаха да чуят защо. Гая стовари пълния си юмрук върху списанието.
— Защото е схванал, че хората, които обичат да гледат голи мадами, не са задължително мухльовци! Защото си е дал сметка, че човек може да чете Джойс (автор, от когото Гая не беше прочел нито ред, но към когото изпитваше почтително възхищение) и в същото време да се възхищава на чифт хубави гърди! И освен това — продължи той, понеже обичаше да проследява мисълта си докрай, — защото смята, че без да се прави от това изкуство, мацките могат да се снимат и другояче освен само с минокс в Булонската гора! Ето защо!
На лицето на Мертол се изписа радостно изумление, другите останаха с каменни лица.
— Сега ще ми направите един секси репортаж, много изискан, с някоя забавна идейка и с мадами, от ония, дето им личи, че са чели и други неща освен Пол Жералди46 и „Астерикс47 при арабите“! Искам ги чаровни и начетени.
— Мислещи задници — подсказа Несбит.
Гая го изгледа мълчаливо.
— Не смятате ли, че това е добра идея?
— Страхотна! — отвърна Несбит. — Чудно ми е, че не съм се сетил досега за това. Моята годеница чете Спиноза и, уверявам ви, това не й пречи да…
— Добре тогава, действувайте!
Излязоха мрачни от кабинета и се събраха пред един от прозорците на репортерската зала. Мертол гледаше трескаво и уплашено — не можеше да понася да искат от него идеи. Надан както обикновено бе усмихнат и разсеян. Сюлер и Несбит се опитваха да намерят някакво решение. Определиха X на брой изискани и разголени момичета и предложиха да ги снимат на Айфеловата кула или на Шанз-Елизе, пред Посолството на Китайската народна република, на Пон-дез-Ар, в „Максим“, в дирекцията на заводите „Рено“, в Антропологическия музей. Мертол не одобри нито едно от тези предложения и изпадна в състояние на тъпо безразличие, напомнящо вегетативната апатия на трепанираните отпреди войната. Надан се усмихваше на нещо в себе си и дискретно поглеждаше часовника си, марка „Ролекс“. Несбит въздъхна и обяви, че е жаден, което изведнъж пробуди Мертол.
— Страхотна идея!
— Какво? Че съм жаден ли?
— Ще ги снимаме при Виктор…
— Гениално… — промърмори Несбит и погледна към Сюлер. — Изискани голи мадами, играят на зарове в долнопробна кръчма около Халите… студентки по право, отдали се на нудизъм в кварталната пивница! Много добре си го представям…
Ала Мертол вече набираше някакъв телефонен номер.
— Виктор? Ще ни качиш ли четири халби? Окей. Но не пращай друг, а ела лично. Имаме едно предложение за теб.
Сюлер стана.
— Оставям ви, братлета. Самолетът ми излита след час.
Мертол беше забравил.
— Какъв самолет?
— Паола, драги мой. Не помниш ли, че имаме поръчка от „Жур дьо Франс“?
— Ама тогава кой ще прави онова нещо?
— Цветно ли е?
— Разбира се.
— Повикайте Мон.
— Той не е по тия неща.
Сюлер се намръщи.
— А аз значи съм, така ли?
Виктор лесно склони и прибра с обичайната си дискретност две стофранкови банкноти. Оставаше да се намерят момичетата. Мертол цял следобед телефонира на млади начеващи киноактриси, които бе възнаграждавал през годината с места на стола до себе си. Два часа по-късно, след трийсет и шест обаждания, вече изглеждаше сериозно изтощен. Серве тъкмо се връщаше от репортаж при една седемгодишна поетеса, издала някаква направо отвратителна стихосбирка, когато Несбит му съобщи какво го чака. Уговориха се да се срещнат в три часа сутринта при Виктор.
Тъй като Надин Шьовалие не беше Попеско48, Серве реши, че не е необходимо да създава роля специално за нея, за да повтори онова, което вече е направила, нито пък че може да се задоволи с това, което е самата тя. Трябваше да сътвори образ, който да й позволи да разгърне максимално артистичните си способности и да отговаря на индивидуалността й, без да противоречи на композицията на пиесата. И така, застанал до прозореца на гарсониерата си, Серве отлагаше повече от час момента, в който трябваше да накара Леа да говори. Накрая реши, че всички тия размишления само му губят времето, и след като изпи третото си кафе, седна отново с цигара в ръка и отвори вратата на празния апартамент.
46
Пол Жералди (1885–1983) — френски поет и драматург, автор на блудкаво-сантиментални творби. — Б.пр.