— Благодаря ви, много сте любезна.
Мертол остави слушалката и се обърна към Курбоа:
— Тръгваш веднага, искам я по-секси. Чака те.
Курбоа кимна, пъхна в джоба си листчето, което му подаде Мертол, и излезе от бокса. Серве го последва и започна да обикаля около едно свободно бюро с телефон — чудеше се дали да не се обади на момичето. След половин час, все още без да е взел решение, огладня, излезе от агенцията и се запъти към малкия ресторант долу, на чиято витрина пишеше „Кафе-ресторант «Метро»“, но който всички без изключение наричаха „При Виктор“.
Имаше слух, че Виктор е бивш сводник, купил ресторанта благодарение на незаконни печалби. Персоналът бе доста съмнителен и потвърждаваше тези предположения. Готвачката, нацапотена дебелана, изчезваше при пръв удобен случай на горния етаж с някой клиент, зажаднял за селяшка любов. Сервитьорът пък имаше вид на човек по-скоро годен да разпаря кореми, отколкото да ги пълни, и вършеше работата си по просташки начумерено. Все още чаровен, с волева брадичка и хем усмихнати, хем бездушни очи, Виктор свещенодействуваше зад тезгяха и сипеше шеги наляво и надясно, докато разливаше уискито и перното5 с поразителна бързина. Клиентелата му бе разнообразна: освен журналистите от агенцията, работниците от Халите и чиновниците от намиращата се в съседство служба за Обществено осигуряване, тя включваше порядъчен брой проститутки, две фъфлещи и сифилитични клошарки, пристъпващи в последната фаза от бурния си живот с весело и безобидно умопомрачение, и двама брадясали и оръфани субекти, които всеки ден унищожаваха сред напрегнато мълчание цели камари кисело зеле. Говореше се, че Виктор печели луди пари от ресторанта, което като че се потвърждаваше от скъпата му спортна кола, двата апартамента и вилата. Там беше винаги отворено и в колкото и часа да отидеше човек, можеше да намери Виктор зад бара, усмихнат и невъзмутим в карираната си риза с навити върху едрите му космати ръце ръкави. Това караше хората да мислят, че той въобще не спи.
Серве се запромъква между масите, каза отдалече „Здрасти“ на Виктор през гълчавата и тютюневия дим и зърна едно място в дъното срещу Уилям Несбит, до Мириам. Седна след едва чутото „Заповядай“ на англичанина и стисна ръката на Мириам, в чиято тежка бяла гръд се отразяваше синкавото осветление на заведението. Най-търсената проститутка на улица Сен Дьони или поне в участъка между улица Етиен Марсел и улица Де Ломбар, Мириам нямаше нито сутеньор, нито работно време, с което бе спечелила малко завистливото възхищение на „колежките“ си и прикритата враждебност на Виктор. Несбит поглъщаше изтънчено, с вирнат нос, огромна порция говеждо яхния.
— Вкусно ли е? — запита Серве.
Англичанинът тъжно поклати глава. Серве се обърна към бледоликия „убиец“, който чакаше поръчката, и поиска бифтек с пържени картофи. Мириам, която си бе избрала това име от списание „Конфиданс“ — така се беше подписало някакво нещастно момиче в труден пубертет, разказваше как е прекарала почивката си в Роаян, откъдето тъкмо бе дошла. Серве кимаше от време на време, колкото да вземе участие в разговора, промърморваше нещо под носа си или изразяваше учудване, а мислите му бягаха при бледата руса жена в празния, облят от слънце апартамент. Несбит привърши втората гарафа наливно вино и си поръча трета. После се наведе към Серве и му довери с надебелял език, че шизофренията го е подгонила по-силно от всякога. За да докаже, че е така, нарисува на покривката окръжност, а около нея — втора и трета. Сетне внезапно помръкна и се умълча пред изобилието от кръгове, излезли изпод перото му. Мириам разказа някаква забавна история и Серве направи опит да се разсмее. Безмълвен и недоумяващ, Несбит втренчи поглед в проститутката, като напразно се мъчеше да си обясни причините за грехопадението. Серве остави почти половината бифтек и запали цигара. Вече усещаше умората по друг начин. Бе го обхванала целия и го обгръщаше като чаршаф. Той гледаше ту посърналото лице на Несбит, ту гладката восъчнобледа гръд на Мириам и разсеяно слушаше разговора им. Несбит се опитваше да убеди Мириам, че „Граф Монте Кристо“ не е от Виктор Юго, а тя упорито и закачливо държеше на своето. Накрая Несбит се отказа, наля си още една чаша вино и поиска сметката. Серве използува случая да плати и своята и двамата се сбогуваха с Мириам, целунаха я по бузите и й пожелаха много успехи през следобеда.