В дъното на улицата имаше голяма стъклена кутия с женски манекен, облечен като циганка гледачка.
— И така, в началото на всяка експедиция или дръзко начинание не е зле да се допитаме до норните56 — ревна Уензди, за да надвика механичната музика. — Нека обозначим тази сибила като нашата Урд57.
Той пусна в процепа един от жетоните с цвят на месинг. С отсечени механични движения циганката вдигна ръка и пак я свали. От процепа излезе късче хартия.
Уензди го взе, прочете го, изсумтя, сгъна го и го прибра в джоба си.
— Няма ли да ми го покажеш? Аз ще ти покажа моето — предложи Шадоу.
— Предсказанието е личен въпрос — отвърна намусено Уензди. — Не ща да гледам твоето.
Шадоу също пусна жетон в процепа. Взе си листчето. Прочете го.
ВСЕКИ КРАЙ Е НОВО НАЧАЛО
НЯМАШ ЩАСТЛИВО ЧИСЛО ЩАСТЛИВИЯТ ТИ ЦВЯТ Е МЪРТЪВ
Девиз: КАКЪВТО БАЩАТА, ТАКЪВ И СИНЪТ
Шадоу се намръщи. Сгъна предсказанието и го прибра във вътрешния си джоб.
Продължиха по червен коридор, покрай стаи, пълни с празни столове, по които бяха наслагани цигулки, виоли и виолончела; ако пуснеш жетон те си свиреха сами, или поне така изглеждаше. Клавишите мърдаха, чинелите се блъскаха, тръби духаха сгъстен въздух в кларнети и обои. Развеселен, но и отвратен, Шадоу забеляза, че лъковете на струнните инструменти, задвижвани от механични ръце, всъщност не се докосват до струните, които често бяха разхлабени или липсваха. Запита се дали всички звуци, които чува, са произведени от въздух и допир, или освен това са и на запис.
След няколко километра — според него — стигнаха в стая, наречена „Микадо“58: едната стена представляваше псевдоизточен кошмар от деветнайсети век: механични тъпанджии с лица като на насекоми удряха чинели и барабани върху подиум, украсен с дракони. В момента величествено изтезаваха „Танцът на смъртта“ на Сен-Санс.
На пейка до стената срещу машината „Микадо“ седеше Чернобог и си тактуваше с пръсти. Свиреха тръби и дрънчаха камбани.
Уензди седна до него. Шадоу реши да остане прав. Чернобог протегна лявата си ръка, здрависа се с Уензди, здрависа се и с Шадоу.
— Радвам се да ви видя.
После се облегна; очевидно се наслаждаваше на музиката.
„Танцът на смъртта“ завърши бурно и неблагозвучно. От това, че изкуствените инструменти свиреха леко фалшиво, всичко изглеждаше още по-отвъдно. Гръмна нова музика.
— Как беше банковият обир? — попита Чернобог. — Добре ли мина?
Изправи се: явно не му се искаше да си тръгва от „Микадо“ с неговата тътнеща, дрънчаща музика.
— Като по вода — отвърна Уензди.
— Получавам пенсия от кланицата — рече Чернобог. — Повече не ми трябва.
— Няма вечно да ти плащат пенсия — напомни Уензди. — Нищо не е вечно.
Още коридори, още музикални машини. Шадоу забеляза, че не следват пътя през стаите, предназначен за туристите, и че Уен-зди сам си е измислил маршрут, по който вървят. Сега слизаха по наклон и Шадоу се запита объркан дали вече са минавали оттук.
Чернобог го сграбчи за ръката.
— Бързо, насам! — И го затегли към една голяма витрина при стената.
В нея имаше диорама на бездомник, заспал в двора на църква, пред притвора. „СЪНЯТ НА ПИЯНИЦАТА“, пишеше на табелката, и отдолу се обясняваше, че диорамата е от машина от деветнайсети век, в която пускали по едно пени и която навремето се е намирала на английска железопътна гара. Процепът за монетите бе видоизменен, за да поема месинговите жетони на Къщата върху скалата.
— Пусни пари — рече Чернобог.
— Защо?
— Трябва да го видиш. Аз ще ти покажа.
Шадоу пусна жетон. Пияният от гробището надигна бутилката към устните си. Една от надгробните плочи се изправи рязко и отдолу се подаде ръката на труп и започна да търси опипом нещо, надгробният камък се завъртя и на мястото на цветята се появи ухилен череп. Вдясно от църквата се появи привидение, а отляво се мерна нещо с бегло зърнато остро стряскащо лице като на птица, блед кошмар като на Босх, което се плъзна плавно иззад надгробния камък в мрака и изчезна. После вратата на църквата се отвори и отвътре излезе свещеник, при което призраците, привиденията и труповете изчезнаха и на гробищата останаха само свещеникът и пияният. Свещеникът го погледна презрително и отново влезе през отворената врата, която се затвори след него, а пияният остана сам.
Историята от диорамата хвърляше в смут — всъщност в мно-го по-голям смут, отколкото би трябвало да те хвърля една ис-тория от диорама.
56
В скандинавската митология нисши женски божества, нещо като орисници, определящи при раждането съдбата на човека. — Б. пр.
57
Урд — букв. „съдба“, една от трите норни, които живеят край извора Урд в корените на световното дърво. — Б. пр.