– Вандън е нещо средно между... "Лимитид" и избелял "Бенетон" – казва Прайс със затворени очи и вдигнати нагоре ръце.
– Неее – усмихвам се и се опитвам да се включа в раз- опора. – Износен "Фиоручи".
– Да – съгласява се Тим. – Точно така – добавя той вече с отворени очи, обгръщащи Ивлин отвсякъде.
– Престани, Тимъти – възмущава се Ивлин. – Тя си е просто момиче от Камдън. Какво очакваш?
– Майко мила! – възкликва Тимъти. – Писна ми да слушам за проблемите на момиченца от "Камдън". Ох, този мой приятел, аз го обичам, ама той обича друга и, ох, как копнеех за него, а той не ми обръщаше никакво внимание и дъра-дъра, дъра-дъра... чак да ти се придрайфа. Колежански пикли. Обаче това показва нещо, знаеш ли. И то много тъжно нещо, нали, Бейтмън?
– Да, показва. Много е тъжно.
– Виждаш ли? И Бейтмън е съгласен с мен – самодоволно ѝ заявява Прайс.
– Ами! – С хартиена салфетка "Клийнекс" Ивлин започва да изтрива от лицето си всичко, с което го бе наплескала. – Патрик не е циник, да знаеш, Тимъти. Той си ми е добро момче комшийче, нали, скъпи?
– Не съм – прошепвам на себе си. – Аз съм гаден, шибан психар.
– И какво толкова? – въздъхва тя. – да не би тя да е най-голямата красавица на света?
– Ха така! Подценяването на века! – възкликва Прайс.
– Обаче и Сташ не е най-големият красавец на света. Те са си лика-прилика, идеална двойка. Да не са се запознали случайно в "Любовна връзка"[3] или нещо от този род?
– Хайде, стига сме ги одумвали! – предлага Ивлин.
– Сташ наистина е талантлив и аз съм сигурна, че подценяваме Вандън.
– Това девойче... – Прайс се обръща към мен. – Слушаш ли, Бейтмън, това девойче – Ивлин ми го каза, – това девойче взело под наем касета с филма "Точно по пладне"[4], защото мислела, че в него се разказва за... хлъц! ... производители на марихуана.
– А, сега ми идва наум – обаждам се. – Не можахме да разберем от какво живее този Сташ, който, предполагам, има и второ име, но не желая да ми го казваш, Ивлин.
– Първо на първо, той е много свестен и възпитан – отбранява се тя.
– Абе човекът си поиска сорбе с шоколадови пръчици, ехеей! – провиква се Тимъти с престорено учудване. – Къде отиваш ти?
Ивлин не обръща внимание на подигравката и сваля обеците си в стил Тайна Чоу.
– Той е скулптор – отсича тя.
– Дрън-дрън – отвръща ѝ Тимъти. – Нали говорих с него в "Одеон". – Пак се обръща към мен. – Точно когато си поръча риба-капучино и ако беше сам, сигурни щеше да си поиска и сьомга с мляко. Та той ми каза тогава, че организирал купони и на практика това го превръщало в... не съм сигурен за точната дума, Ивлин, поправи ме ако сбъркам... доставчик на храни. Точно яка, той е доставчик на храни! А не някакъв си шибан скулптор!
– Уф, я се успокой – съветва го Ивлин и разтрива още крем по лицето си.
– Все едно да кажем, че ти си поетеса.
Тимъти е доста поркан и започвам да се чудя няма ли да се разкара.
– Е – започва Ивлин, – някога бях...
– Ти си една гадна машина за думи! – изтърсва Тим.
Приближава се до нея и леко се привежда, за да види отражението си в огледалото.
– Да не би да си напълнял в последно време, Тим? – пита тя замечтано. Оглежда главата му в огледалото и добавя: – Лицето ти изглежда по-заоблено.
В отговор Тимъти подушва врата ѝ и пита:
– Какво е това вълшебно... ухание?
– "Обсешън" – усмихва се кокетно Ивлин и леко побутва Тимъти настрани. – Парфюм "Обсешън". Патрик, кажи на приятелчето си да не ми виси на главата.
– Ааа, чакай, чакай. – Тимъти вдишва дълбоко и шумно. Не е "Обсешън". Това е... това е... – той изкривява лице в уж ужасена гримаса... – та това е, майчице, това е "К. Т. Инстатан"! Крем за бързо почерняване!
Ивлин мълчи и преценява какво да каже. Още веднъж оглежда главата на Прайс.
– Ти да не оплешивяваш?
– Ивлин, не сменяй темата, ами... – Изведнъж Тимъти замлъква и истински разтревожен, прокарва ръка по косата си. – Като спомена това, та се сетих да те питам: не съм ли попрекалил с гела, а?
– Може би – отвръща тя. – А сега намери си нещо за занимание и седни някъде.
– Е, нищо, поне не е зелена и не съм я подстригвал с ножчето за масло – успокоява се Тим, намеквайки явно за боядисания кичур на Вандън и за евтината, грозна подстрижка на Сташ. Грозна, защото е евтина.
– Абе ти май наистина си напълнял – вече по-сериозно казва Ивлин.
– Стига бе, Ивлин, не съм.
Тим е пообиден, почти готов да се отдръпне от нея.
– Лицето ти определено изглежда по-заоблено. Не е така... изваяно.
– Не може да бъде.
Той се взира в огледалото. Тя продължава да реши косата си, но някак разсеяно, защото гледа Тим. Той забелязва това, подушва врата ѝ, струва ми се дори, че я близва с език, и се ухилва.