– Ама това наистина е "Инстатан", нали? Хайде, пред мен можеш да си признаеш. Нали го усещам.
– Не – отговаря Ивлин сериозно. – По "Инстатан" си падаш ти.
– Ами, нищо подобно. Поддържам си тена с нагревки в един салон. Честно ти казвам. А пък ти използваш "Инстатан".
– А пък ти си фантазираш – мънка тя неубедително.
– Не се майтапя, казвам ти. Ходя в един салон за тен. Е, скъпичко излиза, но пък... – Прайс леко пребледнява.
– "Инстатан" е все пак, нали?
– Ау, каква смелост: да признаеш, че посещаваш салон за тен.
– Значи "Инстатан" – злорадства Тим.
– Не слушам какво ми говориш – отвръща Ивлин и пак започва да разресва косата си. – Патрик, би ли съпроводил приятелчето си до изхода?
Обаче Прайс пада на колене до нея и започва да души голите ѝ крака, а тя се смее. Нещо в мен се стяга.
– Ох, стига де – стене тя високо. – Махай се оттам.
– Ти си портокалче – смее се той, все още на колене, с глава в скута ѝ. – Приличаш на портокалче.
– Не се занасяй. – Гласът ѝ става нисък и дрезгав от болезнен екстаз. – Нахал такъв.
Наблюдавам ги, изтегнат на леглото. Тимъти се е заврял в скута ѝ и се опитва да пъхне главата си под роклята от "Ралф Лоран". От удоволствие Ивлин е отметнала назад глава и се опитва да го отблъсне, ама някак игриво, като леко го потупва по гърба с четката от "Ян Хове". Почти съм сигурен, че Тимъти и Ивлин се свалят. Тимъти е единственият интересен човек сред познатите ми.
– Време е да се махаш – задъхано казва тя накрая.
Вече се е отказала да се бори с него.
Той вдига очи към нея и с ослепителна усмивка заявява:
– Как то заповяда дамата.
– Благодаря – отговаря тя с глас, в който сякаш долавям леко разочарование.
Тимъти се изправя.
– Ще вечеряме ли заедно? Какво ще кажеш за утре?
– Трябва да питам приятеля си – отбелязва тя и ми се усмихва от огледалото.
– Облечи си онази сексапилна черна рокля от "Ан Клайн", чу ли? – шепне той в ухото на Ивлин, подпрял
ръце на раменете ѝ. – Бейтмън не е поканен.
Разсмивам се незлобиво и ставам от леглото, за да го изпратя.
– Ей, чакай бе! Забравих си еспресото!
Ивлин се залива от смях и плясва с ръце, доволна от това, че на Тимъти не му се тръгва.
– Хайде, приятелю – избутвам го грубичко през вратата.– Раздаваме пижамите.
Той обаче успява да ѝ изпрати въздушна целувка, преди да го отмъкна извън спалнята. Не обелва дума, докато го изпращам до външната врата.
После си наливам бренди и отпивам от голямата италианска чаша на квадрати. Когато се връщам в спалнята, заварвам Ивлин в леглото да гледа по телевизията програмата "Хоумшопинг Клъб". Изтягам се до нея и разхлабвам възела на вратовръзката "Армани". Накрая я питам, без да я поглеждам:
– Защо не се хванеш с Прайс?
– За бога, Патрик – отвръща тя. – Откъде накъде Прайс? Хм, Прайс?
Казва го така, сякаш вече е спала с него.
– Той е богат.
– Всеки е богат.
Опитва се да се съсредоточи върху телевизионния екран.
– И лови окото.
– Всеки лови окото, Патрик.
– Има страхотно тяло.
– Всеки има страхотно тяло днес.
Оставям чашата на нощното шкафче и се претъркулвам върху нея. Целувам и лижа врата ѝ, а тя зяпа безучастно големия екран на "Панасоник"-а и само намалява звука с дистанционното. Запретвам нагоре ризата си "Армани" и поставям ръката ѝ върху тялото си, за да усети колко железни са стомашните ми мускули, даже ги раздвижвам, зарадван от светлината в стаята, която ще ѝ покаже бронзовия тен и стегнатата ми диафрагма.
– Знаеш ли – казва тя отчетливо, – Сташ е серопозитивен. И... – Нещо на екрана привлича вниманието ѝ, тя усилва за малко звука, после пак го намалява. – И... мисля, че тази вечер ще спи с Вандън.
– Хубаво – отвръщам и захапвам леко кожата на врата ѝ, а ръката ми лежи върху твърдата ѝ студена гърда.
– Голяма напаст си.
Леко възбудена, тя шари с ръце по широките ми здрави рамене.
– Не е вярно – въздъхвам. – Аз съм просто твоят годеник.
Петнайсетина минути се опитвам да правя секс с нея, накрая се отказвам.
– Нищо, друг път ще си в по-добра форма – утешава ме тя.
Пресягам се за чашата с бренди. Допивам я. Ивлин е пристрастена към антидепресанта парнат. Лежа до нея и гледам "Хоумшопинг Клъб" с изключен звук – появяват се стъклени кукли, бродирани възглавници, лампа с формата на футболна топка. Ивлин започва да се унася.
– Използваш ли миноксидил? – пита ме тя след известно време.
– Не – отвръщам. – За какво ми е?
– Отпред косата ти май оредява – промърморва тя.