Следва дълга пауза. Камерата дава отблизо зяпнала от учудване лелка от зрителите да клати глава, докато друга ѝ шепне нещо в ухото.
Обувките ми, тип мокасини от крокодилска кожа, са от "А. Тестони".
Докато ровя из дрешника в коридора за шлифера си, намирам шал "Бърбери" и подходящо палто с избродиран на него кит (каквито носят децата), изцапан отпред с нещо като засъхнал шоколадов сироп, което прави реверите по-тъмни. Слизам с асансьора и с леко поклащане на китката навивам ръчния си часовник "Ролекс". Казвам "добро утро" па портиера, излизам навън и спирам такси, с което потеглям към Уолстрийт.
"При Хари"
Двамата с Прайс вървим по улица Хановер в най-тъмните мигове на здрача и сякаш водени от невидим радар, мълчаливо приближаваме "При Хари". Тимъти не е обелил дума, откакто си тръгнахме от "Пи енд Пи". Дори не казва нищо за грозния скитник, седнал превит на улица Стоун, но пък не пропуска да подсвирне на една мацка – с големи цици, руса, разкошен задник и дълги крака, която отминава към улица Уотър. Прайс изглежда нервен и напушен и не ми се ще да го питам какво му е. Носи ленен костюм от "Канали Милано", памучна риза от "Айк Бехар", копринена вратовръзка от "Бил Блас" и кожени обувки с бомбета и връзки от "Брукс Брадърс". Аз съм в лек ленен костюм, с широк панталон, с памучна риза и копринена вратовръзка на точки, всичките от "Валентино Кутюр", и кожени обувки с дупчици на високите бомбета от "Алън Едмъндс". Хлътваме в "При Хари" и веднага забелязваме Дейвид ван Патън и Крейг Макдърмот на една маса най-отпред. Ван Патън е облечен в двуредно вълнено спортно сако с копринени нишки и панталон с пригладени ръбове от същата материя от "Марио Валентино", отдолу личи памучна риза от "Гитмън Брадърс", а копринената му вратовръзка на точки е от "Бил Блас"; носи кожени обувки от "Брукс Брадърс". Макдърмот е в ленен костюм с широки панталони, ленена риза от "Базил" и копринена вратовръзка от "Джоузеф Абуд", на краката си има мокасини от "Сузън Бенис Уорън Едуардс".
Двамата са се привели над масата и пишат нещо върху хартиени салфетки, пред единия има скоч, пред другия – мартини. Махат ни с ръка да отидем при тях. Прайс захвърля коженото си куфарче "Туми" на един от празните столове и отпрашва директно към бара. Подвиквам му да ми вземе едно "Джей енд Би" с лед и сядам при Ван Патън и Макдърмот.
– Здрасти, Бейтмън – поздравява ме Крейг с глас, от който личи, че не е на първото мартини. – Я кажи, отиват ли мокасини с пискюли на делови костюм, или не? Не ме гледай така, сякаш съм се чалдисал.
– Уф, не занимавай Бейтмън с глупости – прозява се Ван Патън и разсеяно отпива от чашата си.
В ръката си държи златна химикалка "Крос", която танцува пред лицето му.
– Ван Патън? – обръща се към него Крейг.
– Какво?
Макдърмот се поколебава за миг, после изтърсва приглушено:
– Що не вземеш да млъкнеш.
– С какво се занимавате бе, смотаняци такива? – питам ги.
В същия момент забелязвам Луис Карутърс, застанал пред бара до Прайс, който не му обръща никакво внимание. Карутърс е зле облечен: двуреден вълнен костюм с четири копчета на сакото, купен навярно от "Чапс", раирана памучна риза, копринена вратовръзка, вързана на фльонга, и очила с рогови рамки от "Оливър Пийпълс".
– Виж сега, Бейтмън, пращаме тези въпроси в GQ[5] започва да обяснява Ван Патън.
Луис ме вижда, усмихва се бегло и ми се струва, че дори се изчервява, после се обръща с лице към бара. Не знам защо, но барманите все го пренебрегват.
– Хванахме се на бас кой от нас ще влезе първи в рубриката "Въпроси и отговори", така че сега чакам отговор. Как мислиш, а? – упорства Макдърмот.
– За кое бе? – питам раздразнено.
– За мокасините с пискюли бе, копеле.
– Добре де, пичове... – започвам, като внимателно подбирам думите. – Мокасината с пискюли по традиция се смята за неофициална обувка...
Обръщам се да видя какво става с Прайс, защото ми се пие, та две не виждам. Той минава покрай Луис, който му протяга ръка. Прайс се усмихва, казва му нещо и тръгва към нашата маса. Луис пак се опитва да привлече вниманието на бармана и пак не успява.
– Но вече се възприема и като официална, защото много се носи, нали така? – подхвърля Крейг нетърпеливо.
– Да – кимам. – Особено ако е от черна щавена кожа, няма проблеми.
– А ако е кафява? – подозрително пита Ван Патън.
Помислям малко и отговарям:
– Прекалено е спортна за делови костюм.
– Какво си приказвате бе, отрепки?
Прайс ми подава питието, сяда и кръстосва крака.
– Добре де, добре – обажда се Ван Патън. – Слушай сега моя въпрос. От две части е... – Прави драматична пауза. – Яките със заоблени ъгли за официални ли се смятат днес или за неофициални? И още, какъв възел на вратовръзка стои най-добре на тях?