– И онова маце през цялото време беше с ръкавица, а? – пита Прайс, който все още не може да се съвземе от шока. – А стига бе! По-добре да се беше оправил сам!
– Я чуй това: "Патката и така се вдига." Фокнър – намесва се Ван Патън.
– Абе ти кой колеж си завършил? "Пайн Менър"[7]? – пита го Прайс.
– Господа – обявявам, – вижте кой идва насам.
– Кой? – пита Прайс, без да се обръща.
– Ще ти помогна – най-големият хитрец в "Дрексъл Нърнхам Ламбърт".
– Конъли? – сеща се Прайс.
– Здрасти, Престън – казвам аз и се здрависвам с Престън.
– Братоци – обръща се Престън към цялата маса, – съжалявам, че няма да мога да вечерям с вас сега.
Престън е в двуреден вълнен костюм от "Аликзандър Джулиън", памучна риза и копринена вратовръзка от "Пери Елис". Навежда се над масата, като се подпира с ръка на облегалката на стола ми.
– Наистина съжалявам, ама нали знаете – задължения.
Прайс ме поглежда с укор и прошепва:
– Абе тоя беше ли поканен?
Свивам рамене ѝ си допивам уискито.
– Какво прави снощи? – пита го Макдърмот и добавя:
– Готин е този плат,
– Коя оправи снощи? – поправя го Ван Патън.
– Аа, не, не – отговаря Престън. – Вечерта бе много изискана и благоприлична. Никакви гаджета, никакво духане и никакъв алкохол. Бях в руската чайна с Александра и родителите ѝ. Я чуйте, тя вика на баща си Били. Обаче бях скапан и пих само една "Столичная". – Той сваля очилата си (които, разбира се, са "Оливър Пийпълс") и се прозява, докато чисти стъклата им с носна кърпичка "Армани". – Не съм много сигурен, но онзи православен келнер май ми е сипал нещо приспивателно в борша снощи. Направо съм гроги.
– И какво ще правиш сега? – пита Прайс с явно безразличие.
– Трябва да върна едни видеокасети, после ще учим виетнамски с Александра и накрая съм на някакъв мюзикъл на Бродуей, май е английски – отговаря Престън, като оглежда заведението.
– Абе, Престън – обажда се Ван Патън, – знаеш ли, смятаме да изпратим въпроси до GQ. Искаш ли и ти да се включиш с един?
– А, разбира се, даже съм го намислил – отговаря Престън. – Значи така, ако сте със смокинг, как ще се предпазите от набиране на ризата нагоре?
Ван Патън и Макдърмот мълчат цяла минута, накрая със сериозно изражение Крейг казва:
– Добър въпрос.
– Ами ти, Прайс? Нямаш ли въпрос? – пита Престън.
– Имам – въздъхва Прайс. – Ако всичките ти приятели са идиоти, престъпление ли е или е божа работа да им пръснеш черепите с магнум трийсет и осми калибър?
– Ааа, не става за GQ – заявява Макдърмот. – Опитай да го пробуташ в "Солджър ъф форчън".
– Или във "Веиити Феър" – допълва Ван Патън.
– Абе, кой е онзи там? – пита Прайс и се взира към бара. – Не е ли Рийд Робинсън? А между впрочем, Престън, номерът е следният: правиш си един илик отпред на ризата и с копче, зашито от вътрешната страна на панталона, я прикрепваш към него. Така тя няма да се вдига нагоре, когато сядаш. Ама този не е ли наистина Рийд Робинсън? Страшно прилича на него.
Впечатлен от разяснението на Прайс и все още полунаведен, Престън бавно се извръща, слага очилата си и се вторачва в бара.
– Не, това е Найджъл Морисън.
– Ааа – възкликва Прайс. – Някой от онези млади британски педали, дето са на стаж в...
– Откъде знаеш, че е педал? – питам го.
– Та те всички са педали – вдига рамене Прайс. – Британците де.
– Да, ама ти откъде разбра, Тимъти? – хили се Ван Патън.
– Ами видях го да чука Бейтмън в мъжкия кенеф на "Морган Стенни".
Въздъхвам с досада и се обръщам към Престън.
– Къде всъщност стажува Морисън?
– Абе не помня точно – почесва се той по главата. – Май е в "Лазард".
– Къде, къде? – не мирясва Макдърмот. – да не е в "Първа бостънска"? Или в "Голдмън", а?
– Абе не съм много сигурен – казва накрая Престън.
– Може и да е в "Дрексъл". Ама той е само заместник-аналитик по корпоративни финанси, а грозното му гадже с черни зъби движи покупките на някаква скапана фирма.
– Къде ще ядем все пак? – питам и търпението ми е спаднало на нула. – Трябва да направим резервация. Нямам намерение да вися прав в някой бар.
– Ама с какво е облечен тоя Морисън? – пита се на глас Престън. – Наистина ли е с костюм и с карирана риза?
– Това не е Морисън – обажда се Прайс.
– Кой е тогава? – упорства Престън и пак сваля очилата си.
– Това е Пол Оуен – отвръща Прайс.
– Не е Пол Оуен – казвам. – Пол Оуен е от другата страна на бара. Ей там.
Оуен е застанал до бара, облечен в двуреден вълнен костюм.
– Той е счетоводител на "Фишер" – припомня някой.
– Късметлия е копелето – промърморва друг.
– Късметлия е еврейското му копеле – заключава Престън.