– Ей – крещя на Прайс, – защо не се вмъкнахме ние с пропуските?
– Защото – надвиква той музиката – ни трябва малко боливийски барут...
Следвам го по тесния коридор, минаващ успоредно на дансинга, прекосяваме бара и накрая попадаме в Залата с полилеите, която е фрашкана с типове от "Дрексъл", от"Лемън", от "Кидър Пийбоди", от "Първа Бостънска", от "Морган Стенли", от "Ротшийлд", от "Голдмън" и дори от "Ситибанк", всичките в смокинги и с чаши шампанско в ръцe. Почти неусетно New sensation преминава в The Devil inside, а Прайс съзира Тед Мадисън, облегнат на парапета в дъното на салона, облечен в двуреден вълнен смокинг, памучна риза с малка яка от "Пол Смит", папийонка и пояс от "Рейнбоу Некуеър", диамантени копчета на ръкавите от "Трианон", обувки от шагренова кожа "Ферагамо" и старинен часовник "Хамилтън" от "Сакс". Двойни влакови релси, осветени от зелен и розов прожектор, минават покрай Мадисън и потъват в тъмнината. Прайс изведнъж се спира и се взира встрани от Тед, който се усмихва, щом разпознава Тимъти, а Прайс гледа замечтано релсите, сякаш са някакво олицетворение на свободата, на бягството от действителността, за които е бленувал. Аз обаче крещя в ухото му:
– Ей, я виж, Теди!
Това прекъсва бляновете му, той тръсва глава, сякаш да ги прогони напълно, пренастройва погледа си и извиква решително:
– Ааа, не, това не е Мадисън, това е Търнбол!
Типът, когото смятах за Мадисън, отвръща на поздрава на двама други и ни обръща гръб. Тогава изневиделица зад Прайс изниква Ебърсол, стисва с ръка Тимъти през прага и на шега се опитва да го удуши. Прайс отстранява ръката му, здрависва се с него и казва:
– Как си, Мадисън?
Мадисън, когото помислих за Ебърсол, носи разкошно двуредно ленено сако "Хакет" от "Бергдорф Гудмън". В едната си ръка държи незапалена пура, а в другата – полупълна чаша шампанско.
– Господин Прайс – вика Мадисън, – радвам се да ви видя.
– Мадисън – крещи му в отговор Прайс, – нуждаем се от твоите услуги.
– Да не си търсите белята? – усмихва се Мадисън.
– Не, нещо по-спешно.
– Разбира се – казва Мадисън и неизвестно защо ми кима някак сдържано. – Бейтмън, страхотен тен имаш.
Зад Мадисън стои някакъв образ, който много прилича на Тед Драйър. Облечен е в двуреден смокинг с шал-яка, памучна риза и копринена папийонка – всичко (почти съм сигурен) от "Поло", марка "Ралф Лоран". Мадисън непрекъснато се върти насам-натам, за да поздравява разни хора, които щъкат из навалицата.
Накрая Прайс съвсем се изнервя.
– Слушай, трябват ни наркотици – казва му той, доколкото чувам.
– Търпение, Прайс, търпение – провиква се Мадисън. – Ще говоря с Рикардо.
Но продължава да стърчи и да кима на тия, дето минават край нас.
– Защо не го направиш още сега! – крещи му Прайс.
– Вие защо не сте със смокинги бе? – вика Мадисън.
– Колко ни трябва? – пита ме Прайс със съвсем отчаян вид.
– Един грам ще стигне – отвръщам, надвиквайки музиката. – Утре рано трябва да съм в службата.
– Имаш ли в тебе сухо?
Не мога да лъжа, кимвам утвърдително и му давам четирийсет долара.
– Един грам – предава той поръчката на Тед.
Мадисън избутва напред приятеля си.
– Ей, това е Мой.
– Един грам. – Прайс бута парите в ръката му. – Твой? Какво твой?
Онези двамата се хилят, Тед енергично клати глава и изкрещява някакво име, което едва долавям.
– Не твой, казва се Мой.
– Ааа, добре. Приятно ми е, мой човек – Прайс повдига китката с часовника "Ролекс" на нея и почуква с показалец циферблата.
– Ей сега се връщам – извиква Мадисън. – Не оставяйте момчето да скучае. Не си стискайте кувертите.
Той изчезва. Мой-Твой-Кой също потъва в навалицата. Промъквам се след Прайс до парапета.
Ще ми се да запаля пура, ама нямам кибрит, затуй я въртя под носа си и се наслаждавам на аромата ѝ, а мисълта, че идат и наркотици, ме успокоява, взимам два куверта от Прайс и се опитвам да го уредя с една водка "Финландия" с лед, но се оказва, че нямат – поне така ми обяснява сопнато барманката, която има страхотно тяло и е толкова готина, че решавам все пак само заради това да ѝ оставя тлъст бакшиш. Поръчвам една водка "Абсолют" за Прайс и уиски "Джей енд Би" с лед за мен. За миг си помислих дали да не си направя кодош с Тим и да му донеса един "Белини", но се сещам, че тази вечер е малко раздразнителен и няма да схване майтапа, та се отказвам. Промъквам се обратно през тълпата, подавам му "абсолютката", той я взима, без да ми благодари, и я удря на екс. Оглежда чашата, намръщва се и ми хвърля унищожителен поглед. В отговор свивам безпомощно рамене. Той пак се втренчва в релсите. Малко са мацките тази вечер в "Тунела".