– Запомни, "Тайдиалано". – След което добавя: – Чао, Маркъс.
Вратите се затварят. Аз съм с кариран вълнен костюм с широки панталони от "Хюго Бос", копринената ми вратовръзка също е "Хюго Бос", памучната ми риза е от "Джоузеф Абуд", а обуквите – от "Брукс Брадърс". Твърде дълго си търках зъбите тази сутрин и все още в дъното на гърлото си усещам вкуса на кръвта от венците. Накрая изплакнах устата си с "Листерин" и сега всичко отвътре ми гори, но излизам усмихнат от асансьора и минавам покрай поразения от махмурлук Уитън Горн, размахвайки в ръка новото си кожено куфарче от "Ботега Венета".
Секретарката ми Джийн, която е влюбена в мен и за която в крайна сметка вероятно ще се оженя, е седнала зад бюрото си и както винаги, за да привлече вниманието ми, се е издокарала с нещо невероятно скъпо и адски неподходящо – кашмирена жилетка от "Шанел", кашмирена блуза и шал, обеци от фалшиви перли и панталони от вълнен креп от "Барни". Свалям от врата си уокмена, докато приближавам към нея. Тя вдига глава и се усмихва стеснително.
– Май закъсня, а?
– Забавих се в часа по аеробика. – Правя се на тежкар.
– Съжалявам. Някакви съобщения?
– Рики Хендрикс се обади, за да отложи уговорката ви. Не каза какво и защо се отлага.
– От време на време се боксираме с Рики в "Харвард клуб" обяснявам ѝ. – Друго?
– И... Спенсър иска да пиете по едно на "Флютис Пиър" 17...
– Кога? – питам.
– След шест.
–Невъзможно – отсичам вече на път към кабинета си. – Отложи го.
Тя се надига иззад бюрото и влиза след мен.
– Да, и какво трябва да му кажа? – пита развеселено.
– Просто... кажи... не – съветвам я, докато събличам шитото си "Армани" и го поставям на закачалката "Алекс Льоб", която купих от "Блумингдейл".
– Просто... казвам... не? – повтаря тя.
– Гледа ли "Шоуто на Пати Уинтърс" тази сутрин?– питам. – За аутизма?
– Не – усмихва се тя, сякаш е очарована от пристрастеността ми към "Шоуто на Пати Уинтърс". – Как беше?
Вдигам от бюрото сутрешния "Уолстрийт Джърнъл" и преглеждам по диагонал заглавията на първа страница всички без изключение еднакво неясни и безсмислени.
– Струва ми се, че докато го гледах, имах халюцинации. Всъщност не знам. Не съм сигурен. Не помня. – Мърморя си, захвърлям "Уолстрийт Джърнъл" и взимам днешния "Файнаншъл Таймс". – Наистина не знам.
Тя стои и чака инструкции. Въздъхвам, скръствам ръце и присядам върху стъкления плот на бюрото "Палацети", от двете ми страни вече светят халогенните лампи.
– Добре, Джийн. За дванайсет и трийсет ми трябва резервация за трима в "Камълс", ако не стане, опитай в "Крейонс". Записа ли?
– Да, сър – отговаря тя шеговито и се обръща да си върви.
– Ох, почакай – извиквам ѝ, защото съм се сетил нещо.
– Трябва ми и резервация за двама в "Аркадия" за осем часа довечера.
Тя се обръща с леко помръкнало лице, но все още усмихната.
– О, нещо... интимно ли е?
– Глупости. Забрави го – казвам. – Аз ще свърша тази работа. Благодаря ти.
– Нищо не ми пречи да се обадя.
– Не, не – махам ѝ с ръце да си ходи. – Бъди добричка и ми донеси едно "Перие", става ли?
– Изглеждаш чудесно днес – казва тя, преди да излезе.
Права е, но не казвам нищо – просто се взирам в картината на Джордж Стъбс, закачена на отсрещната стена, и се чудя дали да не я преместя, защото е много близо до стерео-УКВ-приемника "Айва" и двукасетъчния магнетофон, до полуавтоматичната въртяща се масичка, графичния тон-изравнител и колоните – всичко в приглушено синьо, за да подхождат на цветовете в кабинета. Картината на Стъбс може би трябва да отиде над статуята на добермана в реални размери (взех я за седемстотин долара от "Красавицата и звяра" в "Тръмп Тауър"), която стои в ъгъла, а може би ще стои по-добре над античната масичка "Пакрицини" до добермана. Ставам и разчиствам от нея спортните списания от четирийсетте години, за всяко от които дадох по три десетачки във "Фънчис", "Банкърс", "Гакс" и "Глийкс", после откачам картината от стената, закрепвам я върху масичката, сядам пак зад бюрото и започвам да си играя с моливите в старата германска халба, която купих от "Мантикс". Картината изглежда еднакво добре и на двете места. Имитация на стойка за чадъри "Блек Форест" (за шестстотин седемдесет и пет долара от "Юбер де Форж") се кипри в друг ъгъл и едва сега забелязвам, че в нея няма нито един чадър.