Пускам си касета на Пол Батърфийлд, отново се отпускам в стола зад бюрото и разгръщам "Спортс Илюстрейтид" от миналата седмица, но не мога да се съсредоточа върху нищо за четене. Не ми излиза от акъла онова идиотско легло с апарат за тен, което си бил купил Ван Патън.
Надигам се, вдигам телефона и звъня на Джийн.
– Да? – чувам гласа ѝ.
– Джийн. Слушай, провери откъде може да изпадне някое легло за печене.
– Какво? – пита тя, сякаш не може да повярва на ушите си, но съм сигурен, че се подсмихва.
– Абе, нали знаеш, за тен – повтарям с небрежен тон.
– За... тен на кожата.
– Добре... – Отговорът ѝ е малко колеблив. – Нещо друго?
–Ааа, да, напомни ми да върна видеокасетите, които взех снощи от видеотеката.
Играя си, като отварям и затварям капака на сребърната кутия за пури, която стои до телефона.
– Друго? – пита тя и добавя закачливо: – Остава ли поръчката за "Перие"-то?
– А, да, разбира се. Няма да е лошо. И, Джийн?
– Да – отговаря тя и търпеливият ѝ тон ме успокоява.
– Нали не ме мислиш за смахнат? – питам. – Заради леглото за печене де?
След кратка пауза чувам гласа ѝ.
– Е, наистина е малко необикновено – признава тя и съм сигурен, че много внимателно подбира думите си.
– Но всъщност не чак толкова. Иначе как ще поддържаш този страхотен тен на кожата?
– Браво на теб – хваля я и затварям телефона.
Велика е моята секретарка.
След пет минути влиза в кабинета ми с "Перие", голям резен лимон и делото Рансъм, което не е длъжна да ми носи. Малко съм трогнат от почти пълната ѝ преданост към мен. Чак се чувствам поласкан.
– В дванайсет и трийсет в "Камълс" ще те чака запазена маса – обявява тя тържествено, докато налива "Перие"-то от бутилката в стъклена чаша. – В салона за непушачи.
– Друг път да не се обличаш така – съветвам я след бърз оглед. – Благодаря ти, че ми донесе папката Рансъм.
– Ммм... – тя се спира точно преди да ми подаде чашата и пита: – Моля? Не разбрах.
– Казах – повтарям спокойно и с усмивка – повече да не се обличаш така. Защо не ходиш с рокля? Или с пола?
Джийн замръзва на място, оглежда се и с кретенска усмивка пита нерешително:
– Не харесваш дрехите ми, така ли?
– Хайде, не се сърди. – Отпивам от "Перие"-то. – Ти си много по-красива.
– Благодаря ти, Патрик – казва тя саркастично, но съм убеден, че утре ще е с рокля.
Телефонът на бюрото ѝ звъни. Нареждам ѝ да казва, че ме няма. Тя се обръща и тръгва.
– И високи токчета – отбелязвам. – Харесвам високи токчета.
Тя тръсва шеговито глава, докато излиза, и затваря вратата зад себе си.
Изваждам джобен часовник "Панасоник" с вграден УКВ-радиоприемник и телевизор с осемсантиметров диагонал на екрана и се опитвам да намеря нещо за гледане, за предпочитане "Опасност!", преди да включа компютърния терминал.
Спортен клуб
Спортният клуб "Ексклузив", в който членувам, е частен и се намира само на четири преки от апартамента ми в Горен Уест Сайд. За двете години, откакто съм негов член, са го ремонтирали и префасонирали три пъти, но въпреки че имат най-новите машини – гладиатори "Науишус", "Юнивърсъл" и "Кайзер", все още пазят старите обикновени тежести, които също обичам да вдигам.
Клубът разполага с десет тенис корта, четири зали за аеробика, два плувни басейна, машини за тренировка по гребане и ски бягане, за контролиране на кръвоносната ситема и кръвното налягане, лични спортни програми, зала за масаж, сауна, солариум и кафене с бар. Всичко е по проект на Джей Джей Фогел, който проектира и "При Пети", новия клуб на Норман Прагър. Годишната такса е пет хиляди долара.
Сутринта беше хладно, но когато излизам от службата, ми се струва, че е по-топло. Облечен съм в двуреден раиран костюм "Ралф Лоран" с шест копчета отпред, памучна риза на тънко райе "Сий Айлънд" с френски копчета на ръкавелите. С облекчение свалям дрехите си в съблекалнята с климатична инсталация, навличам черни спортни шорти с бял колан и ивици отстрани и потник, марка "Уилкис". Материята им е смесица от памук и синтетика, толкова са тънки, че мога да ги нося сгънати при другите неща в куфарчето. След като се преобличам, закачам уокмена на колана на шортите, слагам слушалките на ушите и си пускам една касета с компилации на Стивън Бишъп и Кристъфър Крос, която ми записа Тод Хънтър. Преди да вляза в гимнастическия салон, се оглеждам в огледалото, но това, което виждам, не ми харесва. Затова отварям куфарчето и вадя гребен и пяна за коса, за да пригладя прическата си, намазвам лицето си с малко дехидратиращ крем, а едно петънце под долната устна покривам с малка лепенка "Клиник". Доволен от външния си вид, надувам музиката в слушалките и излизам от съблекалнята.