– Аз май съм единственият, който разбра, че Сташ помисли парчето суши за... – леко се покашлям и продължавам – ...домашен любимец.
– Моля те, престани да каниш артистичните си приятели на вечеря – обажда се уморено Тим. – Писна ми все да съм единственият, който не е разговарял с извънземни.
– Е де , веднъж е станало така, голяма работа – отбелязва Ивлин, докато оглежда по-отблизо едната си устна.
– Ааа, ами в "Одеон"? – мърмори Прайс.
Разсеяно се питам защо ли не съм бил поканен на вечерята с художниците в "Одеон". Да не би Ивлин да е започнала да си подбира компанията? Вероятно е така. Представям си как Ивлин се усмихва, без да издава, че е гузна, на цяла маса приятели на Сташ, които се забавляват, като строят къщички от пържените картофи или се преструват, че печената сьомга е жива, и разхождат порциите си по масата, рибките си приказват една с друга за "артистичния живот", за нови галерии или пък онези се опитват да ги вкарат в картофените къщички...
– Ако си спомняш добре, и аз не съм срещала извънземни – заявява Ивлин.
– Да, но Бейтмън ти е гадже, така че трябва да го броиш за такъв – кикоти се Прайс и аз хвърлям по него възглавницата. Той я улавя и я мята обратно по мен.
– Остави Патрик намира. Той ми е комшийче – отвръща Ивлин, като разтрива някакъв крем по лицето си. – Нали не си извънземен, скъпи?
– Трябва ли изобщо да удостоявам такъв въпрос с отговор? – въздъхвам.
– О, миличък – цупи се тя срещу отражението ми в огледалото. – Знам си аз, че не си извънземен.
– Това страшно ме успокоява – промърморвам на себе си.
– Да, обаче Сташ беше онази вечер в "Одеон" – продължава Прайс и поглежда към мен. – В "Одеон", слушаш ли ме, Бейтмън?
– Не, нямаше го – казва Ивлин.
– Ами, там беше, само че тогава не се казваше Сташ. Името му бе Подкова, или Магнит, или Лего, или нещо почти толкова пълнолетно – хили се Прайс. – Вече започвам да забравям.
– Тимъти, какво всъщност целиш с това? – пита Ивлин уморено. – Дори не те слушам.
Тя навлажнява топчица памук и започва да търка с нея челото си.
– Не, не, бяхме с него в "Одеон" – изправя се Прайс с известно усилие и остава седнал на пода. – Не мога да ти кажа защо, но много добре си спомням, че той поръча онази риба-капучино.
– Карпачо – поправя го Ивлин.
– Не, скъпа Ивлин, любов на живота ми. Съвсем точно си спомням, че той поръча риба-капучино – упорства Прайс с поглед, забит в тавана.
– Каза карпачо – не отстъпва тя и почиства с памучето клепачите на очите си.
– Ами! Направо си го каза капучино. Та нали ти го поправи.
– А пък ти дори не го позна, когато го видя тази вечер.
– Да, ама го помня. – Прайс се обръща към мен. – Ивлин го нарече "добродушния ваятел на тела". Да-да, точно така ни го представи. Да пукна, ако лъжа.
– О, млъкни, моля те – отвръща тя отегчено, но поглежда към Тимъти в огледалото със закачлива усмивка.
– Исках само да кажа, че не вярвам името на Сташ да се появявало в светските хроники на W[2], което мислех, че е критерият, по който избираш приятелите си.
Прайс отвръща на погледа ѝ с лакома, похотлива усмивка. Разсейвам се и зяпам втренчено водката с боровинков сок в чашата си; прилича на разредена кръв с кубче лед и резен лимон в нея.
– Какво става между Кортни и Луис? – питам с надежда да прекъсна флирта им.
– Уф!– изпъшква Ивлин и пак насочва вниманието си към своето отражение в огледалото. – Най-ужасното е не че Кортни вече не харесва Луис, а това, че...
– Да не би да са ѝ отнели картата за покупки с намаление в "Бергдорф"? – пита нетърпеливо Прайс.
Избухвам в смях. Двамата плясваме длани високо във въздуха.
– Не, не – продължава Ивлин, също развеселена. – Проблемът е в това, че тя е влюбена истински в един посредник за недвижими имоти. Някакъв мръсник от "Топло гнездо".
– Да, Кортни здраво го е закъсала – казва Тим и си оглежда маникюра. – Обаче какво ще кажете за... Вандън, а?
– О, само това не – простенва Ивлин и се захваща с косата си.