На път път към Уолстрийт бях попаднал в задръстване и трябваше да сляза от служебната кола и да потърся спирката на метрото надолу по Пето авеню, когато се натъкнах на някакво шествие, подобно на онези през ноември, в нощта на Вси светии, но явно не беше такова, защото бях почти сто процента сигурен, че месецът е май. Спрях на ъгъла на Шестнайсета улица, за да огледам по-отблизо, и се оказа, че е гей парад, от ония, наречените "Парад на хомосексуалната гордост", от което направо ми се пригади. Хомосексуалистите крачеха гордо по Пето авеню с розови триъгълници на шлиферите, някои се държаха за ръце, други нестройно пееха Somewhere. Застанах пред входа на "Пол Смит" и ги загледах с болезнено любопитство – не бях в състояние да премеля мисълта, че човешко същество, мъж, може да е горд от факта, че се сношава с друг мъж. На всичко отгоре разни мускулести батковци с мустаци като на моржове започнаха да ми намигат и да ми подвикват между стиховете на песента: There's a place for us, somewhere a place for us[16], затова хукнах към Шесто авеню, решил, че днес ще закъснея за работа, и се върнах с такси до апартамента си, където се преоблякох в нов костюм ("Черути 1881"), направих си педикюр и измъчих до смърт едно кученце, което бях купил преди няколко дни от магазин за домашни любимци на Лексингтън. Армстронг съвсем се отвлече в приказки.
– Естествено, водните спортове са най-голямата атракция. Обаче голф клубовете и тенис кортовете са в отлично състояние и в много курорти през лятото са по-достъпни. Доста кортове са осветени, та на тях може да се играе и нощем...
"Абе... Армстронг... що не си го завреш... отзад", мисля си и зяпам през прозореца автомобилното задръстване и кръстосващите скитници по улица Чърч. Сервират ни предястията: френска пита със сушени на слънце домати за Армстронг и люти чушлета с лучено-портокалов сос за мен. Надявам се Армстронг да не се натиска да плати сметката, за да му покажа на това тъпо копеле, че наистина притежавам платинена кредитна карта "Американ Експрес". Докато го слушам, ми става криво; ей така, без особена причина, някаква буца е заседнала в гърлото ми, но преглъщам и отпивам от бирата си, тъжното чувство преминава и през една пауза, докато е зает да дъвче, го питам:
– А храната? Как е?
Изричам думите съвсем машинално, защото си мисля за всичко друго, но не и за това.
– Браво, добър въпрос. В това отношение Карибите са станали още по-привлекателни, тъй като местната кухня се комбинира много добре с европейската култура. Много от ресторантите са собственост или се управляват от американци, британци, французи, италианци, та дори и от холандци...
Слава богу, спира за малко, за да отхапе от френската пита с домати, която прилича на напоена с кръв гъба за баня – питата прилича на голяма кървава гъба, – и преглъща с глътка бира. Мой ред е.
– А какви забележителности могат да се видят? – питам без особен интерес, съсредоточен в печените чушлета, залети с жълтеникавия лучено-портокалов сос в осмоъгълната чиния. По ръба на чинията са подредени листа от кориандър, поръсени със семки от чушлетата.
– Забележителностите са предимно образци на европейската култура, която е изградила много от островите като местни крепости през осемнайсети век. Могат да се видят различните места, където е хвърлял котва Колумб, и с наближаване на тристагодишнината от първото му пътешествие в хиляда петстотин и деветдесета година жителите на островите проявяват все по-голям интерес към своето историческо и културно наследство, станало неразривна част от живота им...
"Ама че си смотан... гъз, Армстронг" – мисля си.
– Ъхъ – измънквам на глас и кимам с глава.
Пъстри вратовръзки, карирани костюми, час по аеробика, да върна видеокасетите, да си купя подправки от " Забар", просяци, трюфели от бял шоколад... Убийственият аромат на "Дракар Ноар", с който се е напарфюмирал Кристофър, се носи над масата, стига чак до мен, смесва се с мириса на чесъна и на печените чушлета.
– Ъхъ – повтарям.
– А пък за любителите на активната почивка има планини за изкачване, спелеоложки експедиции, състезания I с яхти, конна езда и рафтинг. На много от островите има казина...
За миг ми хрумва дали Армстронг ще продължи да бърбори, ако извадя ножа си, срежа вените на китката си и посоча бликащата кръв към лицето му, или още по-лошо – към костюма му. Чудя се защо не стана, без да се извинявам, и не си хвана такси, за да ида в друг ресторант, някъде в Сохо или още по-нататък, да пийна уиски, да пусна една вода в тоалетната, може би да звънна на Ивлин и чак тогава да се върна в "Дуплекс", където – това ми казва всяка молекула на тялото ми – Армстронг ще продължава да си говори не само за своята почивка, ами и за ваканцията на целия свят на тия пусти Бахами. Някъде по средата на този ред от мисли келнерът вдига чиниите с изядените и наполовина предястия, донася ни още по една бира, печено пиле с малинов оцет и гуакамоле, телешки черен дроб, хайвер от херинга и праз лук, и макар че не помня кой какво е поръчал, вземам пилето – в гуакамолето са наблегнали на доматения сос, – защото бездруго двете блюда изглеждат съвсем еднакво.
– Гостите на Карибите не са длъжни да носят паспорти, достатъчно е да докажеш с нещо американското си гражданство, и което е най-хубавото, Тейлър – изобщо няма езикова бариера. Навсякъде се говори английски, дори на тези острови, на които местният език е френски или испански. Повечето от островите са бивши британски колонии...
– Животът ми е ад – споменавам ей така, между другото, като разсеяно разбутвам стръкове праз в триъгълната порцеланова чиния. – И все повече стават хората, които ми се ще... ммм... ще ми се да убия.
Наблягам на последната дума, като гледам Армстронг право в очите.
– Обслужването се е подобрило, тъй като и "Американ Еърлайнс", и "Ийстърн Еърлайнс" са построили свои центрове в Сан Хуан, където правят връзка с островите, до които нямат преки полети. Като прибавиш и наличието там на "Пан Ам", "Еър Джамайка", "Бахама Еър" и "Кайман Еъруейс", ясно е, че повечето от островите са леснодостъпни. Има и допълнителни чартърни линии между тях...
Някакъв тип, който ми се стори, че е Чарлс Флечър, приближава до масата ни, потупва ме по рамото и казва:
– Здрасти, Симпсън. Ще се видим във "Флейтите".
Без да спира, продължава към изхода, където го пресреща адски привлекателна жена – големи цици, руса, тясна рокля, не е секретарката му, не е съпругата му, – и двамата си тръгват заедно от "Дуплекс" с черна лимузина. Армстронг продължава да яде, като отрязва с ножа правилни парчета от черния дроб и не спира да плещи глупости, от които ме наляга все по-голяма мъка.
– Онези, които не могат да се откъснат от работата за цяла седмица, ще открият в Карибите идеалното място за почивка през уикенда. "Ийстърн Еърлайнс" имат дори клуб на почиващите в събота и неделя", който предлага удобни полети до и от Карибите и посещения на много места на значително по-ниски цени за членовете си, което не е чак толкова важно, но все пак хората...
Концерт
Всички сме намусени на концерта в Ню Джързи, на който ни замъква Карутърс тази вечер. Ще свири една ирландска група, наречена "Ю Ту", имаше тяхна снимка на корицата на списание "Тайм" от миналата седмица. Първоначално билетите били за някакви японски клиенти които в последния момент отложили пътуването си до Ню Йорк, и Карутърс не могъл да ги продаде (поне така твърди той), въпреки че са на първия ред. И така, тръгнахме Карутърс и Кортни, Пол Оуен и Ашли Кромуел, Ивлин и моя милост. Преди това, като разбрах, че ще дойде и Пол Оуен, веднага се обадих на Сесилия Уогнър, гаджето на Маркъс Халбърстам, защото Пол Оуен изглежда убеден, че именно аз съм Маркъс, но макар да бе поласкана от поканата ми (винаги съм мислел, че ѝ харесвам), тя отказа, защото трябвало да присъства на официален коктейл по случай премиерата на новия британски мюзикъл Maggie. Все пак ми намекна нещо за обяд идната седмица и обещах да ѝ се обадя в четвъртък. Трябваше тази вечер да прекарам с Ивлин, но мисълта за два часа насаме с нея ме изпълваше с необясним ужас, та с облекчение ѝ се обадих и с престорено съжаление ѝ обясних, че програмата се променя. Тя ме попита ще дойде ли и Тим Прайс, а щом разбра, че няма да е с нас, се поколеба само за миг и се съгласи да идем заедно на концерта. След разговора с нея отмених резервацията, която ми бе направила Джийн в "Н2О", новия ресторант на Клайв Пауъл в Челси, и излязох по-рано от службата, за да поиграя малко аеробика преди концерта.