Коледен купон
C Чарлс Мърфи се наливаме в "При Ръждивия", за да събера сили, преди да отида на коледния купон у Ивлин. Облечен съм в двуреден вълнен костюм с копринени нишки с четири копчета на сакото, памучна риза "Валентни Кутюр" с копчета на яката, щампована копринена вратовръзка "Армани" и съм обул кожени мокасини "Aлън Едмъндс" Мърфи е с двуреден габардинен костюм "Куреж", раирана памучна риза с илици на яката и копринена вратовръзка "Хюго Бос". Изнася тирада срещу японците.
– Купиха "Импайър Стейт Билдинг" и "При Нел", представяш ли си, Бейтмън? – възкликва той на втората си водка "Абсолют" с лед и думите му събуждат нещо в мен.
След като си тръгвам от "При Ръждивия", някъде на Горен Уест Сайд се спотайвам в един тъмен вход, който преди водеше към "При Карли Саймън", страхотен pесторант на Джей Акейл, затворен миналата есен, и с животински скок се хвърлям върху преминаващо японче – разносвач на храна, смъквам го от велосипеда му и го завличам във входа, краката му се заплитат между металната рамка, което ми е от полза, защото, когато прерязвам гърлото му – леко и безпроблемно, велосипедът тежи на краката му и ги няма обичайните в подобни случи спазмични приритвания, но то все пак успява да повдигне пет-шест пъти велосипеда, докато се дави в собствената си топла кръв. Отварям кутиите с японски специалитет и ги обръщам отгоре му, ала за голямо мое учудване вместо суши, теряки, ръчно омесени кифлички и юфка, върху окървавеното му хриптящо лице се посипват пиле с кашу, китайска яхния от говеждо и кучешко месо и скариди с пържен ориз. Тази грешка – явно не бях попаднал на правилния азиатец – ме изнервя и подтиква да проверя за кого е предназначена поръчката. Името е Сали Рубинщайн. На гърба на листа с химикалката си "Монблан" написвам: " Ще те сбарам и тебе, кучко", хвърлям поръчката върху лицето на мъртвото момче, свивам смутено рамене и му се извинявам с едно "Хм, съжалявам". Тогава се сещам, че "Шоуто на Пати Уинтърс" тази сутрин бе посветено на " Момичета, които правят секс срещу наркотици". Днес прекарах два часа в спортния клуб и вече мога да правя двеста лицеви опори за по-малко от три минути. Недалеч от къщата на Ивлин минавам покрай премръзнал скитник и му давам една от кутиите с кльопачка, които взех като плячка от онова злощастно азиатче. Просякът веднага натъпква устата си и ми кима в знак на благодарност.
– Гадна отрепка – измърморвам достатъчно високо, за да ме чуе.
Когато свивам по улицата на Ивлин, забелязвам, че още не са вдигнати полицейските заграждения около къщата на съседката ѝ Виктория Бел, на която ѝ отрязаха главата. Четири лимузини са паркирани отпред, двигателят на едната работи.
Закъснял съм. Холът и трапезарията вече са претъпкани с хора, с които не изпитвам особено желание да разговарям. От двете страни на камината стърчат високи елхи с мигащи светлинни по тях. От компактдиска ечат стари коледни песни от шейсетте години в изпълнение на "Ронетс".
Келнер в смокинг разлива шампанско, забърква коктейли " Манхатън" и мартинита, отваря бутилки пино ноар "Калера Йенсен" и шардоне "Шапле". Бутилки двайсетгодишно порто са наредени на импровизирания барплот между вази с цветя; червена покривка е сложена върху дълга разтеглена маса, а на нея са подредени безброй чинии, купички с печени лешници, миди, раци, супа от целина и ябълки, хайвер от есетра върху хапки препечен хляб, чесън с оцет, печена гъска, пълнена с кестени, плодови торти, печена патица, печен телешки бут, зеленчуков щрудел и салата "Уолдорф", скариди, сладкиши с бял шоколад, суфле от зелени чушлета, печена яребица със сос, картофи с лук, баница с кайма, шоколадови таралежки, лимонови пасти и орехова торта. Навсякъде горят свещи, всичките в сребърни свещници "Тифани". И макар да е напълно възможно да халюцинирам, из навалицата щъкат дребосъци, облечени в зелено-червени костюми на горски духове, които paзнасят на табли мезета. Правя се, че не ги забелязвам, насочвам се право към бара, където удрям на екс чаша нелошо шампанско, и се приближавам до Доналд Питърсън, чиято глава, като на повечето мъже тук, е украсена с хартиени гирлянди. В другия край на стаята е застанала Касандра, петгодишната дъщеря на Мария и Даруин Хътън, облечена в кадифена рокличка с фуста от "Нанси Халсър" за седемстотин долара. Глътвам още една чаша шампанско и минавам на мартини, после на водка "Абсолют". След като се съвземам, оглеждам по-подробно обстановката и констатирам, че джуджетата все още са тук.
– Прекалили са с червения цвят и това ме дразни – промърморвам на себе си.
– Здрасти, Макклой – обръща се към мен Питърсън.
– Какво ще кажеш, а?
Бързо се окопитвам и механично му отвръщам с въпрос:
– Това британското изпълнение ли е на "Клетниците, или не?
– Абе, радвай се на Коледата – възкликва пиянски той и ме сочи с пръст.
– Добре де, каква е тази музика? – питам го, искрено отегчен. – А, между впрочем, господине, украсете стаите със свещени клонки.
– Бил Септър – отвръща той и свива рамене. – Септър или Скептър, нещо такова.
– Защо не вземат да пуснат "Токинг Хедс", а? – възмущавам се.
В другия край на стаята стои Кортни с чаша шампанско в ръка и не ми обръща никакво внимание.
– А може би това е "Клетниците"? – гадае той.
– Американската или британската версия? – присвивам очи го гледам изпитателно.
– Ъъъ,британската – отсича той, а едно от джуджетата си пъхва в ръцете салати "Уолдорф".
– Определено е тя – заявявам и изпращам с поглед джуджето, което се отдалечава с патешка походка.
Изведнъж към нас се втурва Ивлин, облечена в сако от самурена кожа и велурени панталони "Ралф Лоран", в едната си ръка държи клонка имел, която вдига над главата ми, а в другата – захарна пръчица.
– Внимание, имел! – извиква тя и ме целува сдържано по бузата. – Весела Коледа, Патрик. Весела Коледа, Джими.
– Весела... Коледа – измънквам и не мога да я отблъсна, защото в едната си ръка имам чаша с мартини, а в другата държа чинията със салата "Уолдорф".
– Закъсняваш, скъпи – укорява ме тя.
– Не е вярно – отвръщам, без да се оправдавам.
– О, закъсня, закъсня – изчуруликва тя.
– Тук бях през цялото време. Просто не си ме забелязала.
– О, не се мръщи, Сърдитко. – Тя се обръща към Питърсън. – Виждаш ли го какъв е сърдитко този Патрик?
– Да бе, ама че работа – въздъхвам и търся с поглед Кортни.
– Мамка му, всички знаем, че Макклой е сърдитко – мучи Питърсън с пиянския си глас. – Здравей бе, Сърдитко.
– И какъв подарък ще си поиска господин Сърдитко за Коледа? – пита Ивлин с престорено детско гласче. – Слушкал ли е господин Сърдитко през годината?
– Сърдитко иска шлифер "Бърбери" – отговарям с въздишка, – кашмирен пуловер "Ралф Лоран", нов "Ролекс", радиокасетофон...
Ивлин спира да смуче захарната пръчка и ме прекъсва:
– Да, ама ти нямаш кола, скъпи.
– Няма значение – въздъхвам отново. Искам авторадиокасетофон, и толкоз.
– Как е салатата? – пита ме Ивлин загрижено. – Добре ли е на вкус?
– Превъзходна е – измънквам и опъвам врат, за да видя нещо интересно. – Да не би да си поканила на този купон и Лорънс Тиш?
– Какви ми ги разправяш.
Тя се обръща в посоката, накъдето гледам.
– Онзи, дето разнася сандвичите, не е ли Лорънс Тиш?
– Божичко, Патрик, това не е никакъв Лорънс Тиш, а един от коледните елфи.
– Какъв бил този? Джудже ли каза?
– Елфи – подчертава тя. – Помощници на Дядо Коледа. Виж ги само какви са сладури. Онзи там е Рудолф, другият, дето раздава захарни пръчки, е Блицен, а пък ей там – това е Донер...